Дали има някъде сърце,
което може да обича?
Но не със думи то да се кълне,
а само в любовта си да се врича!
Защо на таз земя голяма
има само мъки и беди?
Не може ли нещастието да го няма
и човешкото сърце от гняв да не кърви!
Трябва ли животът кратък
да е пълен с болка и тъга?
И страданието да оставя отпечатък
без никой да се трогва от това!
Хората си пожелават "щастие, за бога,
писна ми да падам и да ставам".
Не ме напуска безпощадната тревога
и май започвам да се изморявам!
Нужно ли е вечно тъжните очи,
пълни с множество проблеми,
да ронят кървави сълзи,
да виждат те нещастия големи?
Няма ли един различен свят,
в който всичко "розово" изглежда?
И хората щастието да броят,
а не да вярват в празната надежда!
Най-трудно може би е да си сам-
да няма с кой да споделиш!
Да се питаш натам или насам
и в самотата болката си да таиш.
Казано е "ако имаш приятел - пази го"
но как в такива времена?
"Ако нямаш приятел - търси го"
може, стига да е истина това.
Колко ли хора изморени умират,
решили да не живеят така.
И после други да копират
с желание да приключи това!
И нашето сърце, страдало за обич,
разбрало, че ще е само.
Казало "ЗА МЕНЕ НЯМА ОБИЧ"
и престанало да "диша" то.
17.04.2006 ROSI