* * *
По устните на
сивата река
два бръмбара
търкаляха мъглата.
Тревата се
събуди със крила
и заподскача.
Отсреща, зад
смаления баир,
на пръсти се
промъква тишината.
Изкъпва се в настръхналия
вир
и се разтапя...
Водата има
мирис на сено,
макар да е
зачената на слънце.
Лъчите се
превръщат във гребло
и съмва.
После съмва...