Този свят е тъй крехък понякога.
Всяка дума би могла да го счупи.
Даже онази, неказаната,
дето снощи с длани прихлупих,
дето натиках със страх зад устните,
а изби по прозорците и под прага,
като диря на прокудено куче –
да ми жари страните,
през гърба да ме стяга.
Този ден е тъй крехък и кратък,
че не зная, дали ми се случи.
Стиснах зъби и минах оттатък.
И да бъда без тебе се уча.
Сутрин нарочно пристъпвам боса,
мълком думите газя, да угаснат.
И по всички забранени въпроси
ръся сол.
Ръся сол и ти бягам.