ДО ТУК Е БЯЛО, нататък - черно.
Как искам само да бъде Вчера!
Да си повярвам, щом се излъжа,
че ще почукаш, че съм ти нужна.
До тук е Някак.Нататък - трудно.
Мъгла и спомен за нещо лудо.
Умирам бавно, но свикнах вече
да бъда близо, а най- далечна,
да се залъгвам, че пак живея...
Вървя и плача, а уж си пея.
Небе без памет е твоят поглед.
Дали нататък без него мога?