Спомен

от krasimir tenev на 03 август 2009, 15:59

Категории: За "Общност Поезия" - Сонети - Поезия
Ключови думи: самота , сонет

 
Спомен

Душата ми е мрачна катедрала
и в нея спомен - чародей
вилнее; с вино и елей
той Ангела и Дявола приспал е.

Прозрачна самота, здравей!
Дойде след неизбежната раздяла,
отне каквото срещата бе дала,
превърна храма в пуст бордей.

Пропукват се свещените скрижали,
на съвест ехото - злодей –
не иска и за миг да ги пожали.

Ще грейне ново слънце… Но едва ли
от мъка немият ерей
ще пее пак в порутените зали.