Обичам събота и неделя сутрин да се размотавам. Ами да, така разпускам. След като цяла седмица съм се занимавала с простотии. Сякаш работя не с инженери, а в детската градина. Ама в детската градина сигурно ще се чувствам по-добре, щото те децата са по-умни и по-добри от нас. И идват почивните дни... Сутрин е. Пия кафе в огромна чаша и чета вестници. У нас или в кварталното кафене. И тази сутрин така, позната картинка. Стигам до Арт приложението на вестник "Дневен Труд". Будно редакторско око е открило в сборника за SMS поезия за 2006 година последния куплет от "Бохемски нощи" на Димчо Дебелянов, без въпроса "А?" накрая и леко разместени думи. Но подписано с името Александър Малинов. За сравнение е поместено и цялото стихотворение на Димчо Дебелянов. И понеже гафовете са откровено търсени, тръгвам утре в обедната почивка по площад Славейков да търся сборника. Направо се виждам как обикалям масичките и си го купувам, стига да не е на някоя баснословна сума. А пък на Малинов казвам:
    "Малинов, бъди мъж. Излез и кажи: Исках да видя колко му е акъла на журито!"
Въпреки, че Любомир Левчев е един от любимите ми поети. То на всеки може да се случи. А ето и стихотворението на Димчо Дебелянов:

БОХЕМСКИ НОЩИ

За утре щедро ми обричаш
нектар във сребърни потири...
О, зная - много ме обичаш
и не обричаш на шега, -
но не е лошо и сега
да хвърлим още две-три бири...
А?

За утре пури ми обричаш,
цената на които пари...
О, зная - много ме обичаш
и не обричаш на шега, -
но не е лошо и сега
да свием още две цигари...
А?

За утре щедро ми обричаш
палати - блясък и омая...
О, зная - много ме обичаш
и не обричаш на шега, -
но не е лошо и сега
да пренощувам в твойта стая...
А?