Нешо Баиров - Сонети, 1900г. (Сонетите на пра-пра-дядо)
от
Веселин
на
06 октомври 2008, 02:13
Ключови думи:
сонети
,
нешо баиров
,
1900г.
,
издателство г.а.ножаровъ
При
предпоследното ми прибиране в България се натъкнах на една много интересна
книга в библиотеката на баба ми в Панагюрище. Авторът на книгата е Нешо Баиров,
а на първата страница имаше надпис: „Сонети, Печатница на Г. А. Ножаровъ,
София, 1900г.” Всичко тогава много ме озадачи поради две причини: Първо –
братовчед ми се казва Нешо Баиров, а той е кръстен на дядо ми, който също е
Нешо Баиров. Но когато пресметнах годините, стигнах до следния извод:
Дядо е роден
през 1926 г., а книгата със сонети е издадена през 1900 година. Вследствие,
прочитайки книгата, реших, че авторът Нешо Баиров трябва да е бил поне на 30
или 40 години, ако не и по-възрастен. Което ще рече, че ако книгата е издадена
през 1900г., то тогава той би трябвало да е дядо на дядо ми. Друго, което
потвърждава теорията ми е, че бащата на дядо Нешо се е казвал Стоян Баиров (от
него също намерих книга със сонети), а също така обикновено имената се предават
от дядо на внук. Така че реших, че това ще е мой пра-пра-дядо, или дядо на дядо
ми, който е роден преди освобождението ни от турско робство и който е писал
сонети може би в годините след освобождението.
Когато
разпитах майка ми и баба ми, следите на родата ни явно се губят и те не са
абсолютно сигурни дали дядото на дядо ми Нешо е бил Нешо Баиров. Но на мен ми
изглежда много вероятно да е така. Как да е.., мистерията не е все още напълно
разгадана, но сега, когато се прибрах в България в края на август, помолих баба
да ми даде книгата и тя ми я подари.
В
промеждутъците, който имам, пътувайки за работа, много обичам да чета и имах
възможността за няколко дни да прочета книгата със сонети. Стори ми се много интересна
и имаше някои сонети в нея, които още повече възбудиха любопитството ми за този
мой пра-пра дядо. А книгата има един особен аромат на книга, издадена преди повече
от век.
Днес си
поиграх да сканирам сонетите и да ги обработя, така че да могат да се четат,
макар че можеше и по-добре да се получи.
Ето и някои от
тях:
И тъй като не мога да публикувам всичко тук по този начин, ето линк към мястото, където съм качил всички сканирани страници от книгата.www.veselini.wordpress.com