Да.На където и да се обърна, всеки цитира любими стихове, от още толкова любими автори и ми хрумна идейката, да ги съберем на едно място.Ще се радвам, да продължите след мен.
Понеже е есен, понеже обичам морето, ще започна с ето това:
                                                                                                                              
      ЕСЕН

Сбогом, казах.
Щом така си решила -
                              добре...
И морето реве с пълна сила,
това Черно море.

Мила,
като прелетни чайки
ние с тебе се срещнахме тука
случайно.
И звезди,
колко много звезди
ни обсипваха вечер...
Но светът е изменчив,
виж - по пясъка двете следи
се изгубиха,
няма ги вече.

И последните думи заглъхват далече,
неизказани,
както преди.

Есента,
есента,
тя от тука премина,
хвърли донос от жълти листа.
Аз съм хванат.
Осъден.
Аз знам - ще загина
върху кладата на любовта.

Духа вятър
и храсти  в краката ми влачи.
Хоризонтът е снел капишона си
като палач.
Някой плаче.
Защо плаче?
Няма смисъл да плачем.
Аз се сливам с вечерния здрач.

Аз горя.
Аз изчезвам сред дим, както чезне
еретикът, осъден на смърт,
както лодката чезне
в разлюлените бездни,
както в тъмното чезне брегът.

Сбогом, казах.
Щом така си решила -
                              добре...
Сбогом, сбогом!
И морето реве с пълна сила,
това Черно море.
                                                          Георги Джагаров