Във часовете малко пред разсъмване,
когато музиката е притихнала,
когато свещите една след друга гаснат,
а времето е спряло разнебитено,
по времето когато си допушваме
последните останали цигари,
допиваме последни капки в чашите,
танцуваме разсеяно със себе си ,
когато си говорим приглушено,
а тихо се докосваме със погледи,
това е времето, когато сме най-истински,
най-истински сме именно във тъмното...