И ръцете продължават да тъгуват
търсейки отново твойта топлина.
                        Търсейки дълбоко във пръстта
всяка песачинка те пресяват.
                    И опитват се да те намерят там
където никога не си била и няма да те има.
                  Търсещи топлината на света за двама
живеещи във постоянна драма.
               Ръцете търсят те за да те питат
къде остави ги сами.
            Ръцете всичко искат да ти подарят
и да прегърнат всяка част от теб,
        Ти за миг го позволи,
а после ги остави да грешат фатално.
    Върни се и отново топлотата усети
както някога преди.

    Не ми се бяга както до сега
да бягам от крилата на Любовта.
        Бягайки аз много пъти съм грешала ,знам
но от малко срам и страх да не сгреша.
            Тук започвам да се двуумя
дали го искам и желая.
                Искам го желая го дори по-силно от преди
не знам разбираш ли ме ти.
                    Вече няма аз да се страхувам
и дори със тебе да сгреша.
                        Ще зная ,че поне опитала съм се да го направя
а не безучастно гледала съм отстрани.