Имам конфликт с една ученичка от моя клас и много ми се иска да го споделя. Момичето е циганче, майка му е починала преди много години. То живее с баща си, втората му жена и детето им. По мое мнение бащата се опитва да компенсира липсата на майката с пари т.е. скъпи дрехи, парфюми, скъп телефон и т.н. 0баче момичето е изключително завистливо и злобно, но не това е големият проблем. Тя много бяга от училище, носи ми какви ли не измислени бележки, а аз се правя на разсеяна и ги приемам. Нея много я е страх от баща й, защото й спира джобните пари и какви ли не наказания й измисля, когато научи за някоя издънка. Едвам научих учениците от моя клас да ми звънят и да ми казват, когато са болни. Програмата ми този срок е такава, че виждам класа си чак в четвъртък, но в сряда изостанах с тръгването и видях в дневника, от 19 човека клас отсъстваха 14. Чудейки се какво да направя и от кой да започна с „телефонния тероризъм” към родителите ми звъни въпросната девойка, за да ми каже, че я боли корема и ... не помня още какво. Прекъснах я и й казах да се дойде по възможно най-бързия начин и да не ми говори глупости. Репликата от другата страна на телефона беше:”Офф, добре ще дойда!”, сякаш я накарах да прави нещо абсолютно непосилно за нея. След около 30-40 мин пак ми звъни телефона и този път беше „леля” й (веднага усетих, че не е възрастен човек). Започна се пак един безумен разговор за болките в корема и че не може да мръдне от къщи. Попитах я дали бащата знае случайно, че дъщеря му е толкова „зле”. „Лелята” каза: „Ми ... не!”. Моят отговор беше: „В такъв случай съм длъжна да информирам бащата за състоянието на дъщеря му щом е толкова сериозно. Вероятно се налага да отиде и на лекар!”. Обадих му се веднага и му разказах за разговора с дъщеря му и „леля й”. Той онемя и успя да каже: „Ей, сега ще я намеря!” След около 15 мин ми се обади да ми каже, че я спира от училище. Смънках: „Добре, както решите, Вие сте родителят!”

Вечерта потресена от нахалството на въпросната девойка още се чудех колко малко акъл й трябва за да се стигне до две обаждания и ми звънна пак телефона. Пак и отново беше тя! Започна направо с въпроса: „Как можахте да се обадите на баща ми? Какво съм Ви направила?” Вбесих се на секундата щом я познах по гласа. Обясних й, че повече работа с нея нямам и ще разговарям само и единствено с баща й и затворих. Човешкото нахалство явно е безгранично!

На другия ден дойде при мен някаква нейна приятелка, на която също преподавам с молба да се обадя на бащата на горе споменатото момиче и да го помоля да я пусне на училище. Отказах категорично! В крайна сметка аз съм обидена от факта, че ме лъже за 30 мин два пъти и ми звъни трети път да ми държи сметка, защо съм се обадила на баща й. След няколко часа дойде да ме моли и приятелката й от класа и на нея отказах.

На третия ден се появи с вирнат нос и мазна лицемерна усмивка ме поздрави. Междувременно добрите ми деца от класа ми казаха колко ме мразела и при всеки конфликт между мен и нея съм отнасяла „порой” от псувни. Имах час с тях и се държах много лошо с нея, а по принцип съм миролюбив човек. Решението ми е да я дебна и при едно закъснение дори да се свържа пак с бащата, а с нея да разговарям само, когато я изпитвам или трябва да я попитам нещо служебно.