Каня ви на гости на общност "Сапунени мехури" , където по 
желание на Малката фея преведох песничката от мултфилма за
Малкия енот.

УЛЬIБКА
Автор слов: Пляцковский М.            
Композитор: Шаинский В.

От улыбки хмурый день светлей.
От улыбки в небе радуга проснется.
Поделись улыбкою своей
И она к тебе не раз еще вернется.

Припев:
И тогда наверняка вдруг запляшут облака
И кузнечик запиликает на скрипке.
С голубого ручейка начинается река,
Ну, а дружба начинается с улыбки.

От улыбки солнечной одной
Перестанет плакать самый грустный дождик.
Сонный лес простится с тишиной
И захлопает в зеленые ладоши.

Припев.

От улыбки станет всем теплей -
И слону и даже маленькой улитке.
Так пускай повсюду на земле
Будто лампочки включаются улыбки

Припев.

ПРЕВОД:
От усмивката мрачният ден е по-светъл.
От усмивката в небето ще се събуди дъга.
Сподели своята усмивка, 
и тя неведнъж ще се върне пак при теб.

Припев:
И тогава със сигурност изведнъж ще затанцуват облаците
и щурчето ще засвири на цигулка.
От синьото ручейче започва реката,
е, а дружбата започва от усмивката. 

От една само слънчева усмивка
ще спре да плаче най-тъжният дъждец.
Сънената гора ще се прости с тишината
и ще заръкопляска със зелени длани.

Припев.

От усмивката на всички ще им стане по-топло – 
и на слона, и даже на малкото охлювче.
И затова нека навсякъде на земята
като лампички да се включват усмивките.



Ето как momo илюстрира самата песничка.

Сега ще анализираме песничката от гледна точка на нашата 
стара тема - този толкова дълъг родителен падеж.
Ето предлози, с които той се употребява, научете ги като 
стихотворение:
ОТ ДО У ИЗ БЕЗ ОКОЛО ДЛЯ С

Ако вече ги знаете в друг ред - лошо няма.

Хубаво е стихотворението с предлозите да завършвате с 
"НЕТ, НЕБЬIЛО, НЕ БУДЕТ". Това не са предлози, естествено,
а ни подсещат за употребата на родителния падеж за 
отрицание. Да си го кажем РОДИТЕЛЬНЬIЙ ОТРИЦАНИЯ.

Ето пак: от до у из без около для с нет небыло не будет. 
Добре звучи - поетично. ;)


"От улыбки"... Това е предлога "ОТ". Ние вече се 
запознахме с един предлог: "У", е добре, стават ни два.
От улыбки солнченой одной... Бихме могли да го кажем и така:
От одной солнечной улыбки. Започваме май да привикваме с 
окончанията на прилагателните в родителен падеж. Или не?

Да ги направим три: Ну, а дружба начинается с улыбки...
С чего начинается дружба? Това е третият предлог - "С".

Погледнете обаче "Сонный лес простится с тишиной". 
Предлогът отново е С, но окончанието е различно. 
ТИШИНА като съществително от женски род в родителен падеж 
би била "тишины". В случая това е падеж, който още не сме 
учили - творителен, ще анализираме разликата допълнително.

Както гледам, няма други употреби на родителния падеж. 
А не виждате ли нещо друго познато?

Задачи - определете падежа:
-в небе;
-на скрипке;
-на земле;
-с голубого ручейка начинается река.