Днес слушах новините, но не много подробно. Изказвам съжаление на семейството на детето, което нелепо си е заминало от този свят, като е паднало между стълбището в училище! Това е огромна трагедия, трагедия за всички - семейството на първо място, приятели, познати и за непознати, съпричастни със смъртта на едно българче. Имам обаче едно опасение, че мъката породена от тази трагедия ще се стовари върху една учителка от това училище, която сякаш е като отхвърлена и дамгосана вече. Мисля си, че сега му е времето да прочетем колко много тя е виновна, за това че децата нямат елементарна култура на поведение не само в училище, ами и извън него. Представям си родителите в тяхното отчаяние, как стоварват цялата си мъка и обвинения (самообвинения) върху нея. Как тя е виновна за пропуснатите моменти на семейните разговори, на липсата на семейно щастие или липсата на пари или нещо такова. Виждам безбройни проверки на инспектората на Министъра, на Кмета и Парламента и как според всички учителката е виновна. Това много ми прилича на армията - там ако няма виновен се назначава такъв. Не искам да съм разбран погрешно, винаги има три гледни точки - моя, твоя и истинската. Няма как да стигнем до истинската, защото в БГ нещата се правят така - законно, незаконно и както го правят "управляващите" (истинският вариант е "и както го правят военните").