Онези, които останат по призвание и кадърност, сами ще се отърват от безполезните си синдикати!

Лияна Панделиева  в.Монитор

Учителите протестират въпреки вредата и заплахите, които понасят от своите синдикати.
Ако родителите разполагаха с достатъчно пари, щяха да пращат децата си само в частни училища, в които учителите да получават такива заплати, че дори и докато спят, да се образоват чрез слушалки за интерактивно учене, а редом с леглото си щяха да държат по един постоянно включен компютър, на който да се листват полезни образователни сайтове.
Да, но нашите учители са бедни, изоставащи, потиснати, смачкани в личен, в професионален и в образователен план. Отдавна образованието по всеки предмет е в пряка зависимост от ентусиазма за преподаване на индивидуалната личност, титулувана като "учител". От една страна са ентусиастите, които дават всичко от себе си и като локомотив теглят децата след себе си, от другата даскали, които мразят и живота, и професията си. Те са недоволни по дефиниция и повишаването на заплатите им не ги би превърнало нито в по-динамични, нито в по-кадърни, нито в по-напреднали.
Отблъскване
Една от най-сериозните причини, които правят училището нежелано и дори отблъскващо, е работата на преподаватели, които просто не са за там. Това са учители с ценз по документи, които обаче не отговарят на качествата за професията. Говорим за агресивни хора, които с невероятно удоволствие си отмъщават на деца, като ги нападат директно, пишат по-ниски оценки, предизвикват психическо напрежение или в ролята на класни ръководители просто нехаят за класа си. Сред вредните учители се срещат и такива, които са с медицински доказани психически отклонения, но все още не съществува законово основание, което да даде на директорите правото да ги уволни. Ако все пак го направят, учителят завежда дело и бива възстановен на работа. Дори в случаите, когато родителите на цели класове възроптават срещу преподавателите-терористи, те напускат едно училище и хоп с помощта на регионалния инспекторат постъпват в друго.
Оказва се, че за множество служби тестът за психическа пригодност е неразделна част от изискванията, а в същото време всеки ненормалник може да работи с деца години наред.
Нека допуснем, че учител по ключов предмет изпада в поредната си криза и отсъства от училище повече от един срок (няма причина да цитирам името на преподавателя и училището, където работи в моментите на просветление). На мястото на болния учител идва млад и добър преподавател, който свиква с гимназистите, наваксва с пропуснатия материал, стяга дисциплината. И тъкмо когато всички са доволни, когато работата спори, хоп завръща се лицето, което вече си пие редовно хапчетата и може да се очаква, че няма да изпадне в нервна криза насред час.
Ядът на децата към системата, която допуска подобно педагогическо недоразумение да им губи времето се прехвърля и към други учители.
Ами щом училището не знае как да се справи с неадекватен учител, защо учениците да проявяват търпение и разбиране?
И разривът е факт.
В множество анонимни проучвания на ученическото мнение, най-висока положителна оценка получават най-взискателните и безкомпромисни учители. И това е така, защото при тях правилата на играта са ясни.
Нищо странно няма във факта, че ученици от столична гимназия номинираха свой преподавател за класацията "Великите българи". Децата копнеят за учители-водачи.
Педагозите от такава класа обаче са пренебрежимо малко в българското училище.
Заплатите
Болезнена тема на целия ни преход, тя никога не срещна желание за разрешение не за промяна на размера є, а за цялостно изработване на стратегия за средното образование. Няма значение дали всички учители ще бъдат зарадвани с 50% или със 150% увеличение. Самата образователна система продължава да бъде тромава, неефективна, непълноценна. Липсата на външно оценяване знанията на учениците, липсата на класация на добрите училища, независимо от техния регион и област на преподаване, липсата на инвестиции в самите училища поставиха системата на началното и средното образование в нещо като кома.
40 хил. отпадащи ученици годишно според независимите доклади на международно представени у нас фондации говори за безсилието на министерства подред да овладеят най-важното за нацията ограмотяването.
На този фон учителските синдикати повтарят мантрата за повишение на заплатите. Именно те изиграват лошата услуга на преподавателите заинатяват се. "Или 100% увеличение, или стачка."
Този явен инат означава няколко неща. На първо място самите синдикати са наясно с бездействието си и се нуждаят от медиен шум, който да попълни поизтънелите папки с изрязани от вестниците медийни изяви. Лидерите им обаче дават еднотипни интервюта, в които няма градивност, а само ултимативност.
От друга учителите вече роптаят от 17-годишната безполезност на своите синдикати, чиито ръководители са се обградили със свои хора и обръчи от фирми, без да допринасят с нещо за редовните си членове. А членовете отделят ежемесечно за членски внос по 1% от чистото си месечно възнаграждение.
Стачките еднакво неефективни през годините
Какво се случи само през последните пет години на учителски синдикални действия? През март 2002 г. учители в Стара Загора издигнат глас срещу ниските си заплати и пишат на премиера Сакскобургготски. Тогава лидерът на КНСБ д-р Желязко Христов си хвърля вратовръзката си и обявява, че по този начин изразява недоволството си от реформите в образованието. А може просто да не си е харесвал връзката.
През май същата година Синдикатът на българските учители (СБУ) обявява, че е завел дело срещу МОН във Висшия административен съд срещу Програма за модернизация на образованието, подпомогната със заем от Световната банка. 17 хиляди учители трябвало да бъдат съкратени, а също и 500 училища, а 200 хил. ученици да останат на улицата.
До днес обаче продължава борбата ежегодно отпадащите деца да се връщат в класните стаи, а какво е станало с това дело не е известно. И тогава Янка Такева иска да вдигне стачка. Преподаватели настояват за увеличение на заплатите. След заплаха за палатков лагер пред президентството, се стигна се до протести с плакати пред него.
Синдикатите не постигат нищо по същество.
През 2004 г. нещата се повтарят с удивително сходство. Започва се през септември с регионален протест (този път в Добрич) за 20% повишение на заплатите. Следва заплаха за палатков лагер пред президентството. През ноември Такева обявява 90 хил. учители участвали в стачка, от МОН ги преброяват на 16 хил.
Драмата приключва с подписка в подкрепа на учителите.
През пролетта на 2005 г. СБУ иска 20% увеличение на заплатите и нови 35 хил. работни места. 2000 учители плашат с гладни стачки.
Драмата приключи с медийно отразяване кръвното на Янка Такева, на която гладуването поне видимо не се отрази изобщо.
През декември 2005 следва поредна заплаха за ефективни стачни действия.
Протестът през юни на 2007г. ще запомним с ефектното масово писане на шестици във Френската гимназия. На среща с колектива на школото министър Вълчев обясни следното: "Много ни се иска да увеличим заплатите със 100%, но като начало не бихме могли с повече от 50%. Тъй като обаче от началото на новата финансова година всички ведомства ще участват солидарно в инфраструктурни проекти, част от бюджетът ни ще отиде по това перо. Затова можем да предложим реално 5-процентно увеличение."
В крайна сметка или учителските синдикати непрекъснато попадат на уникално твърди и несговорчиви правителства или синдикалната им дейност е изключително безплодна.
Но протестите през настоящата есен тръгнаха по обратен ред недоволстват учителите, а синдикатите напористо опитват да се прикачат към преподавателския бунт.
През всичките години на протести, синдикатите нито веднъж не поставят въпроса за качеството на преподавателите, нито за методите на преподаване и осъвременяването на системата (това е различно от искането да се сложат компютри в училищата). СБУ протестира "на кило" срещу съкращенията. Нито концепция, нито дори анализ на проблемите в образованието не са предложени от кой да е учителски синдикат. За сметка на това СБУ измисли наказателна мярка срещу самостоятелно мислещите учители който не е подкрепил стачката да не получи никакво увеличение на заплатите.
Как учителските синдикати биха наложили подобна мярка не е ясно и на тях самите.
Родителски протест?
Факт е, че българското училище се нуждае от толкова съкращения, колкото ще гарантират отстраняването на неефективните педагози. Нито децата, нито родителите са идиоти, които безропотно да се съгласяват с учителския терор, а често и с разнообразните форми на изнудване.
Училищната подготовка трябва да бъде достатъчна да се кандидатства за кое да е следващо образователно ниво. Факт е, че това не се случва. И причината е веднъж в архаичната образователна система и втори път в преподавателите, които са твърде назад в системите за обучение.
Проблемът в образованието е значително по-дълбок, но засега още никой не се е заел да организира истински потърпевшите родителите. След серията учителски протести, в които се чуват само вопли за заплати е време родителството да изреве и да престане да пуска децата на училище. Защото като отделим преброимите на пръсти елитни гимназии (в които също са се окопали и не малък брой вредни и негодни за качествена работа преподаватели), всички ние сме заобиколени от образователна скръб.
Повече от педагозите право на протест имат учениците и техните родители. И ако това се случи, ще се окаже, че от наличните учители поне 1/3 трябва да си тръгнат поради несправяне с работата, поради грубо отношение, поради недостатъчен професионализъм, та дори и поради откровена глупост.
В драмата с училищните заплати никой не се сети да говори за огромните нужди на учениците, които вече презират системата на образованието. Там, където се постигат резултати, те са лично постижение на героични и отдадени на професията педагози.
Говорейки за промяна в образованието, по западен маниер бе решено учениците с интелектуален дефицит да влязат в класните стаи при всички останали деца. Само дето още не са набавени достатъчен брой ресурсни учители. За сметка на това вредни преподаватели буквално принуждават родителите на изоставащи деца да ги махнат от избраното школото. Наказания за такива учители не се случват.
Какво ще стане с училището, като всички искани пари отидат за заплати? То ще продължи да е все така безперспективно и изоставащо. И затова успоредно с построяването на съвременна образователна система е време да си тръгнат вредните учители.