Молитвата е таен, съкровен разговор на човека с Бога, с Христа и
Неговата майка, със светите закрилници. Каквото е въздухът за тялото,
това е молитвата за човешкия дух. В личен план ние възнасяме чрез
молитвата ума и сърцето си към Бога, чрез просителни, благодарствени и
хвалебни молитви. Истински се моли онзи човек, който вярва във
всемогъществото и благостта на Бога и има съзнанието за своята
греховност, душевно и телесно безсилие. Няма по-силно лекарство против скърби, бедствия и неволи от
искрената молитва. Мнозина вярващи са получавали утеха за скръбната си
душа след искрена молитва. При сполетели го нещастия дори невярващият
възкликва: "О, Боже Господи, помогни ми!" Истинктът за съхранение и
интуиция за търсене на помощ подсказват на човека да се обърне към
Бога, защото, както казва блажени Августин, човешката душа е християнка.
Апостол
Павел ни съветва да се молим непрестанно и да се обръщаме към Бога с
просби, молби и благодарения (Тим. 2:1). На практика той обособява
видовете молитви: • просби - отправяме молитви към Всевишния като към небесен Цар; • молитви - като към Бог; • молби - като към Съдия на делата ни; • благодарения - като Творец и Подател на благата.
С
просителните молитви изпросваме временни и вечни блага. Когато ни даде
Бог според нашите просби в молитвите, ние принасяме благодарения.
Истински
вярващият християнин знае от опит, че молитвата е лекарство за
заболялата душа и ключ, с който се отварят съкровищата на благодатта, и
на душата олеква. Изливайки скръбта на наболялата си душа чрез молитва
към Бога, вярващият усеща невидима утеха и оценява великата сила на
молитвата. Нейният заряд са изпитвали през вековете страдащи и
тържествуващи, изпаднали в неверие и съгрешили вярващи. Молитвата
изисква предварителна подготовка на душата: изпълване с благовейни
чувства и разположение на духа, смирение и спазване на Божиите
заповеди. Заедно с вярата в нашата молитва трябва да проявяваме още
постоянство, търпение и неуморност. Нашите просби понякога се
изпълняват със забавяне. В такива случаи не трябва са роптаем вътрешно,
а искрено и смирено да повторим молитвата си. Народът го е казал
простичко: "Бог забавя, но не забравя!"
Някои вярващи подсилват
молитвата си с пост и благотворителност. Постът е ограничение от онова,
което ни привързва към земното — храна, помисли, пожелания. Според
светите Отци и Учители постът и молитвата са двете крила, чрез които
нашата душа се издига от земята към небето. Както птицата не може без
криле да литне във висините, така и нашата душа не може да мине от
живота земен, плътски и греховен към живот небесен, духовен и свят!
В
дни на доволство и радост човек пак с молитва отправя благодарност,
хвалебствия и славословия. Молитвата укрепва нравствено човешкия дух и
човек, лишен от нагласата да се моли, е духовно мъртъв! Всяка молитва
съдържа сила, която преобразява живота на вярващия. Обичайно време за
молитва са утрото и вечерта. При започване на работа християните
отправят просителни молитви, я след работа - благодарствени. Това не
изключва традицията, всеки според нуждата си, да измолва помощ във
всяко време.
Най-тържествена форма на християнско моление са
свещеническите молитви, които се четат тайно. Гласно свещенослужителите
при богослужение произнасят само т.нар. възгласи, след което отпяват.
В
православния молитвеник могат да се прочетат молитви за различни
случаи. В една молитва св. Макарий Египетски се провиква: "След нощния
сън дай да изгрее за мене ден безгрешен, Христе Боже, и ме спаси!" Йоан
Златоуст отправя 24 моления, според часовете на денонощието: Ето една
от тях: "Господи, дай ми смирение, целомъдрие, послушание, търпение,
великодушие и кротост. Насади в мене корена на доброто; и в сърцето ми
почит към тебе!"
Всяка молитва е индивидуална и лична. Човек е
своеобразен микрокосмос и той единствен, освен Бога, знае
прегрешенията, тъгите и неволите си. Затова молитвите, които произнася
сутрин и вечер, преди започване на работа, преди да тръгне на път и при
други житейски ситуации са много лични. Молитвата е преди всичко
духовен труд и грижа за скъпи нам хора, близки и приятели, както и за
ония, които са ни причинили болка и огорчение. В молитвата доминира
християнският принцип на любовта между хората, включително и любовта
към ония, които ни мразят.
Молитвата не бива да е епизодична, а да съпътства живота ни постоянно. Изпълнената с увереност молитва е вяра в действие!
По
форма молитвата бива вътрешна — с ум и сърце, и външна — с кръстен
знак, поклони, коленичене, издигане ръце напред и нагоре. Вътрешна или
външна, молитвата е плодоносна, когато се изрича със силна вяра,
смирение, съсредоточие и благоговение! С правило 20 на Първия Вселенски
събор (325г.) се постановява, молейки се в неделните дни и в пасхалния
(Великденския) период християнинът да не коленичи! Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници; и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия. Амин! Съвършен
образец на съдържателна молитва е дал Спасителят с "Отче наш". В нея
има обръщение - Отче наш, седем молби и едно славословие. Тази молитва
основателно е наречена съкратено евангелие! Молитвата
"Отче наш" би трябвало да се знае от всеки християнин. Няма
свещенодействие, литургия, тайнство и църковен обряд без тази молитва.
По
стародавна традиция православният българин урежда в дома си специален
молитвен кът. Тук са иконата на Св. Богородица или на Исус Христос, а
някъде и двете, и кандилото. Някои вярващи освен тези две икони
поставят в молитвения си кът и ликовете на своите светци-покровители.
Молитвеният кът е задължително на източната страна.
Иконите трябва да са осветени. Пред тях майката отправя молитва на
благодарност или моление при болест и беди. Тук тя благославя своите
чада, тръгнали на път, в казармата или на училище. Тук пред иконата и
запаленото кандило, тя измолва здраве при налетяла семейството болест.
Откъс от книгата на Хаджи Славчо Кисьов - "По пътя към храма" |