А | |
абаджията | шивач на аба, връхна дреха от дебел вълнен плат |
агнец | агънце, жертвено животно; символ на жертва |
акче | турска стара сребърна монета |
амбар (хамбар) | място където се съхранява жито |
арабаджия | 1. занаятчия, който поправя коли и каруци 2. човек, който превозва разни неща с кола или каруца. |
аргат | слуга, ратай |
асма | лоза |
аршин | мярка за дължина. Терзийски аршин – около 68 см Зидарски аршин – около 79 см |
Б | |
бабек | домашен деликатес: сварено свинското шкембе, пълнено с кълцани месо и сланина. |
бадева, бадява | напразно |
баджанак | мъжете на две сестри са баджанаци |
бакър | металът мед |
бакърджия | занаятчия, който обработва бакър |
балтия | 1. брадва, секира, манара; 2. яка тупаница |
бариш | копринена забрадка |
бахча | земя за обработване току до селото - градина, малка по площ (около декар) |
башибозуци | 1. нередовна турска войска и са били известни с жестоките си безчинства, затова и после думата е станала нарицателна за свиреп, жесток човек 2. в преносен смисъл - въшки |
безпечен | безгрижен |
белким | 1. дано Пример: Тъй си мисля, па белким ми повервате. 2. нима |
белчуг | метална халка, брънка |
бонела | вилица (диалектна дума) |
бохча | плат за увиване, както и самото нещо, увито в този плат |
брайно | обръщение към по-малък брат, както пък бачо е обръщение към по- голям. |
брантия | стара жена или мома |
букаи | окови, вериги, включително такива, с които се спъва кон. |
булван | буца |
буля | 1. омъжена жена, съпруга - Буля Неновица 2. леля |
бъдник | пън или много дебело дърво, което се слага в пещта на Бъдни вечер; той не изгаря напълно и частта, която остава, се смята за най-здравата и най-добрата за направата на палешника на ралото; от него се правели и кръстчета за здраве |
бърдуче | малка стомна |
бюлюк, билюк | 1. стадо, използва се за овце. Пример: билюк овце 2. в преносен смисъл – за голяма група хора, навалица |
ваган | дървена чиния |
ваганци | дървена солница |
ваджия | пущина |
вакса | крем за поддържане на кожени обувки на основата на восък |
вакъф /тур./ | владение (земя, къща и др.), което носи приходи и е дарено на джамия, приют или училище с благотворителна или богоугодна цел. |
валявица | голямо дървено корито, в което струя вода пада от високо и създава водовъртеж; вътре се слагат нови вълнени тъкани,постелки и пр., те се валят в продължение на ден-два, за да се повиши здравината им и дасе подобрят цветовете. Може да се ползва изпиране. В Родопите се нарича "дъща". |
великата порта | през нея минават само царе и патриарси |
вратня | порта, вратник |
връшник | глинен или железен похлупак на подницата |
въгърец | цирей |
възгеч | от глагола възгечтисвам - отказвам се: отказвайки се |
възнак | 1. лежащ на гръб 2. обърната с дланта нагоре ръка 3. полегат. |
вършеене | отделяне на семето от класа |
Г | |
гавазин /тур./ | 1. телохранител 2. слуга, роб; бияч |
гаванка | дървено хаванче |
гайтанджия | майстор, който прави гайтани |
гайтани | плетени шнурове, които после се боядисват и се нашиват на носиите за украса |
галиба | като че ли, сякаш |
гаче | като че ли |
генгерлик | 1. пущинак, затънтено място 2. гледка, пейзаж |
герак | 1. голям ястреб – ястреб-кокошкар 2. всяка средно голяма граблива птица, най- често обикновеният мишелов |
герак | вид ястреб |
геран | кладенец, има покрив и кофа с въже за вадене на водата с въртене на ръчка |
гидия | луда глава |
гол | 1. леко (недостатъчно) облечен Пример: скита се гол и бос. 2. постен Пример: гола чорбица. |
гол като пушка | нищо си няма, бедняк, голтак |
гологан | 10 стотинки |
горун | зимен дъб с жълтеникава дървесина |
грездей | дървен чеп, който се използва за затваряне на отвор в бъчва. |
грош | 20 стотинки |
губерка | голяма игла с голямо ухо, често има тъп връх |
гусла | музикален изнструмент със струни и лък |
гълток | глътка |
гълъб | царевица |
|
|
гьостерица | тояга, сопа Пример: "Ще взема гьостерицата и ще те чергара" означава: "ще откърша клон от най- близкото дърво и ще те помеля от бой" |
гюбре | оборски тор |
Д | |
да назобя | да нахраня животните със зоб |
да отделиш плявата от зърното | 1. да се отвее овършаното жито 2. в преносен смисл: да отличиш доброто от злото, да отсееш стойносното от безстойносното, да различиш същественото от несъщественото. |
да се назобя | да се нахраня |
да се обуеш на пребуш | ма се обуеш много набързо; да изхвърчиш не дообут |
дам | обор, лятна кошара за овце |
дамга | нарочно поставян белег на животно от неговия стопанин за разпознаване; прави се с нажежено желязо |
дарак | уред за чепкане на вълна. |
даяня | издържам, понасям Пример: Даяня на студ (или на жега). |
девер | братът на мъжа ми |
дека | дето, къде, че |
делия | луда глава (дели - луд) |
депеша | писмо, съобщение |
джамал | 1. кукер 2. зидана пещ за печене на хляб |
дзифт | смола |
дивит | метална мастилница с кутия за пера. |
диканя | уред за овършаване на житото. |
дилаф | маша |
дилберо | "дилбер" на памирски пленяваща сърцето; корен "дил" – сърце; думата битува от много векове в нашите земи. |
дилмано | на памирски "дилман" означава сърдечна; корен “дил” - сърце; думата битува от много векове в нашите земи |
доралия | идва от дорест |
дорде | докато |
дорест | червено-кафяв на цвят, обикновено се използва за кон или куче. |
дохождам | идвам |
драм | стара мярка за вместимост, 100 драма са равни на 1/4 ока |
дранголник | затвор |
дръглив | стар, слаб, мършав Пример: дръглив остарял кон, който не може да работи |
думан | мъгла, пушек, прах |
дърмон | бой; |
дърмон | 1. бой 2. сито, кожено решето 3. машина за калибриране на семена и отстраняване на примеси |
дядо | 1. тъст 2. сушен хранителен специалитет с кайма и чубрица от Странджанско |
Е | |
енджик | овчарска торба с дълги дръжки: циганска торба |
еня | 1. интерес; хич не ме е еня - не ме интересува 2. в някои райони се използва и като “ето” |
етърва | жена на брата на мъжа ми; жените на двама братя са етърви |
Ж | |
жерка | мелница, воденица, стомах |
жълтурче | 1. многогодишно тревисто растение от семейство Лютикови 2. цветето глухарче, по времето, когато е още жълто. 3. рибка, вид гамбузия |
З | |
зезя | зълва |
затекох се | забързах се |
зимник | 1.мазе 2.помещение за гледане на животни през зимата |
злъч | омраза |
злъч | злоба |
зълва | сестра на мъжа ми |
И | |
изгора | любима |
излък | плитък дворен кладенец, обикновено без зидани стени, копае се в близост до река, откъдето се просмуква водата (от там идва вероятно и името изла(ъ)к излаз); основното му предназначение е да се взима вода за поливане на градината, водата рядко става за пиене |
К | |
кадем | пожелание защастие и успех, като вярване в някакво магическо действие Пример: поливането с вода след онзи, на когото му предстои изпит или някакво важно начинание. |
кадия | съдия |
калеври | обувки |
калеко | мъжът на леля ми, леляк, чичо |
калем | 1. пръчка от дърво за присаждане 2. стара химикалка, направена от тръстика, или молив за плоча (направен от камък) за писане. |
калесвам | поканвам гости за сватба или годеж. |
калимана | кръстница |
калцун | 1. дълъг вълнен чорап; 2. висока обувка. |
каматен | хубав, гиздав |
кандардисвам | уговарям, скланям, убеждавам, предумвам |
канжа | канджа, т.е. кука или въдица. |
караконджул | митично същество, подобно на таласъм в славянската митология, зъл нощен дух, който напада закъснелите хората през нощта, върколак, караконджо; живее в изоставени сгради, под мостове и т.н. |
карусел | двуетажна въртележка |
качамилка | дървото, с което бъркат качамака |
келеме | 1. досадно просящо дете 2. изоставена нива |
кепенк | външен дървен капак на прозорец |
кече | сплъстена козина |
кешки | по-добре би било, камо ли, дано Пример: "Кешки да не бях ходила там.", "Кешки аз да изгорех, та не списанията ми... " |
килимавка | попска килимявка |
кипря се | гиздя се |
кириш | греда |
кирпич | неизпечена тухла от глина, смесена с мекина и вода, използвана като основно строително средство на старите къщи |
кокона | модерна жена |
комбули | 1. джанки 2. големи очи |
копа | глагол: копае |
копа | съществително: куп, купчина Пример: копа сено |
кория | горичка |
кривак | тояга, която използват пастирите |
кривя се | правя гримаси, мимики, въртя се, правя разни пози/извивки с тялото |
кросно | кръгло дърво с отвор в края; станът има две кросна: на предното се навива основата
(конците) за тъкане, а на задното - изтъканият плат |
кръстец | начин на редене на снопите (по 13, 17 или 21) |
кукужела | (диал.) слаба, мършава жена |
кулеша | назване на жълт кон в народните песни |
кундурджия | обущар (вж. разказа на Н.Хайтов "Когато светът си сваля путурите"от сборника "Диви разкази" за уточнение, по какво кундурджията се отличава от обущаря) |
кунки | ръце |
кучия | каруца |
кушия | състезание с коне, например на Тодоровден |
куюмджия | златар |
къделя | валмо развлачена вълна, която се слага на хурката и се преде с вретено |
кюмюр | въглища |
кютук | пън |
кяр | печалба, сметка. Пример: На кяр съм , т.е. на сметка съм. |
Л | |
ленца | крина, купа |
леса | преплетени пръти, от които се изгражда плетен кош, или се огражда определена площ, например за каруца, или от нея се прави подвижна врата на кошара. |
лети | вали |
летна | заваля |
летний боже, летний | Нека да завали боже, да завали |
лунгур, лонгур | 1. глуповат човек 2. лош, непослушен, неразбран човек 3. (диал.) куц човек |
лутура, лоторка | паета |
М | |
маджун | 1. петмез 2. слепващ материал за закрепване на стъклото към черчевето |
маждрак | бойно копие Пример: Маджраци им, мила моя майнольо, като гъста гора. |
мангал | 1. съд, обикновено метален, в който се поставят живи въглени, отгоре се поставя друг съд, в който се приготвя или притопля храна; 2. разпространено обидно название на ромите заради тъмната кожа. |
маргарит | бисер |
марно | топло. Пример: марно мляко Край Търново има местност “Марно поле”. |
мачка | котка |
мачка | биволица |
маясъл | хемороиди |
мегдан | площад |
миле, мильо | дантела, с кръгла форма, използвана за украса на мебели - маса, скрин, гардероб |
миндер | дървено легло |
миндер | нар, дървена пейка, използвана и за спане |
мисир | пуйка. |
морено | 1. съществително: патладжан 2. прилагателно от морен: уморен, запотен |
мотовилка | дървена пръчка с дължина около един метър, раздвоена в единия крайкато чатал, а в другия има перпендикулрна пречка; използва се за намотаване на преждата, след като се изпере, за да изсъхне |
мукает | Да се заемеш с грижата за нещо. Пример: "Не ставам мукает"е равносилно на "не се заемам да го върша". |
мутафчия | човек, който изработва предмети от козина |
мърхуля | мърла; небрежен, неугледан човек |
мътилка | 1. айрян или остатъка от обезмасляването на прясното мляко 2. дървен съд, в който се бие млякото за отделяне на сметаната |
Н | |
налбантинът | ковач, който подковава коне |
нам | на нас |
нек | нека |
нефел | пълно безхаберие |
нефелен | негоден; некадърен (може да се употреби за човек, който не може да работи поради недъг) |
нощви | дървено корито за месене на хляб |
| |
обут на пребуш | обут на бос крак с чехли, обут на бърза ръка. Казва се и "да обуеш на прябуш". |
оварда | да опазя |
огрибка | малка лопатака, метална, с която се обират нощвите след омесване на хляба |
оджак | огнище |
ока | стара мярка за вместимост, използвана от овчарите, равна на 1,225 кг |
опинци | подметки от нещавена свинска кожа, които са навървени, а вървите опнати по крака |
оти | защо |
отрок | отроче, дете, момче |
П | |
пазвантин | пазач, телоохранител Пример: Пази се от трима пазванти. |
паламарка | дървена кука, с дупки за пръстите, използвана от жътварите; с нея захващат снопа, за да не си срежат пръстите със сърпа. |
палешник | метална или дървена част от ралото, която влиза в земята. Ако е дървена, се прави от бъдника. |
папуци | обувки |
парлега | Вероятно, може, има шанс Пример: Парлега да стане. Думата се използва само из селата около Етрополе, Правец, Ботевград (по-рядко) |
пасмо | обработена за предене вълна, гранче, чиле |
пендар | жълтица |
пенджур | прозорец. |
пенджури | (прен.) очила |
пепкам | диал. спя |
перустия | кръгла медна тава за варене на сладко |
пестил | варени и сушени след това сливи; пресована плодова маса без костилки, сгъстена, която се разстила на тънък слой върху хартия и се сушина слънце. Съхранява се, навит на руло. - в преносен смисъл изразът "направил го на пестил" означава "смазал го"
|
пестник | юмрук |
петаче | 2,5 стотинки |
петляно време | времето след полунощ до разсъмване, то има три периода: първи, втори и трети петли |
пинджур | смес от смлени печени домати, печени чушки, печен патладжан, чесън. |
пинджуре | врабче. |
пинтия | циция, скъперник. |
пиринч | месинг |
пирустия | триножник за огнището, саджак |
пишлеме / пишлигар | недоразвито същество във всяко отношение |
плаке | правоъгълна тава. |
плакия | ястие, често с риба (но не непременно) и зеленчуци, при което продуктите първо се запържват, а след това се изсипват в тава и се запичат. |
пластене | правене на пласте - т.е. купа сено; подреждане на сеното на купа |
плува като черясло по дъно | изразът се употребява за човек, който не умее да плува |
плужек | 1. гол охлюв 2. мързелан |
повторница | жена, която се омъжи повторно |
поганец | 1. мишка, плъх 2. неверник, безверник, еретик |
подница | плитък глинен съд за печене на хляб |
познавам (жена си) | спя с нея, в разговорния смисъл. |
полвак | котел с вместимост 8 л |
поменик | 1. списък,в който са изброени имената обикновено на покойници(рядко има и поменици на живи хора), които Бог трябва да помене. Поменикът започва с думите: "Помени, Господи,....." И следва списъкът на лицата. В църкви и манастири се пазят древни поменици, като Зографски, Риломанастирски, Боянски, които съдържат интересни сведения, например, имена на царе; 2. в преносен смисъл - всякакъв дълъг списък или писание Пример: "Цял поменик си написал!" |
пордотин | разпуснат човек, който си угажда, пияндурник. |
порта | 1. пътна врата, вратник 2. прен. издайник, доносник |
постали | обувки |
пранги | дървени окови, които представляват две дъски с полукръгли отвори отстрани, които се слепват и в така получения отвор се пъхват краката на подъсдимия, който може да прави съвсем малки крачки с точно определена дължина |
прега | съкратено от "парлега" |
пресукало | преяло, прехранило се |
пресукало | дървен инструмент за усукване навълна |
прикя | зестра |
пряпорец | знаме, байрак, флаг, стяг |
прясол | 1. саламура 2. рибена супа 3. прекалено солено |
пукъл | кукумявка |
пущина | производно на "пусто да опустее дано" Пример:"Тая пущина нервите ми скъса" |
пълчища | рояци, тълпи, множество (за хора, животни и
пр.) |
пънца | паница |
Р | |
разбой | стан |
разсол | 1. кисело зеле 2. саламура 3. сок от кисело зеле или кисели краставички 4. основно ястие с месо 5. солна луга |
рания, арания | меден съд с вместимост 16 л, използван за загряване на вода, топене на свинска мас, готвене, а също и за храна за животни |
рикла, ритла | дъсчени или прътови прегради на каруци от двете страни. |
руп | сребърна монета |
рупче | 5 стотинки |
ръгленица | напитка: в чаена чаша вода се прибавят две- три бучки захар и чаена лъжичка оцет, която се пие охладена през лятото |
С | |
савак | дървена преграда по пътя на вода с цел събиране на по- голямо количество за напояване |
салкъм | 1. дърво акация 2. грозд |
санким | като че ли, нима, та нали, но. Турцизъм, който звучи често в речта на Алековия бай Ганьо. Примери: “Ако щете, санким,“- допълня бай Ганьо, „няма да те пресилвам.... Казвам, санким, ако обичате...” “Санким, честна ли е?” “Санким, ако сгреших, прощавайте, обърна се дядо поп към мене ...” Яворов. |
сахат | час, часовник |
сахатчия | часовникар |
сач | глинен съд (тава) за печене на катми |
свако | мъжът на сестрата на майка ми, чичо |
светлик | светлина, лъч |
свинец | олово |
сейван |
|
сейван, сайван сайвант | селскостопанскапостройка, навес, обикновено заграден от няколко страни |
сербез | смел, дързък, храбър, безстрашен Пример:Той е сербез юнак |
серкме, сертме, срекме | рибарска мрежа |
сетен | 1.последен, краен, настоящ 2. най-сетне, най-накрая, разгеле |
синия | кръгла ниска маса |
соба | стая |
сокак | улица |
сонм | множество |
сопа | 1.тояга, палка, кол 2. некачествена, нискорангова стока |
сополкьо | сополанко |
сремова кучия | шарена, писана, красива каруца |
странство | 1. чужбина 2. скитничество |
стъга | мегдан, площад |
сума | много |
сурва | пожелание за нова година,което означава слънчева, щастлива, спорна година; според някои автори думата е от санскрит и означава слънце, а според други има индоирански произход. |
сък /чеп/ | 1. разклонение в ствола на дърво 2. (прен.) опърничав, раздразнителен |
Т | |
тарапана | 1. работилница за сечене на монети 2. изобилие от средства, продукти 3. тълпа,множество,гъмжило |
тегля калема | правя сметката. Вероятно идва от кръчмите или дюкяните едно време, където на дъска са се записвали продуктите, вземани на вересия. В края на месеца се е теглила черта на списъка и са смятали сумата за плащане, от там „да тегля чертата с калема”, или - „да тегля калема”. |
тек | нечетен брой предмети |
терзия | шивач. Израз: “Оди при терзията.” |
теферич | означава излет сред природата с похапване; думата е с арабски произход. |
топор | широка брадва за цепене на дърва; наджак |
У | |
уруглица | 1. тояга, разцепена на върха на четири и напълнена с обелки от черешова кора. По време на Месни заговезни уруглицата се запалва и се върти. Тя е един от задължителните атрибути на този празник. 2. в някои райони на страната - кошерище. 3. металнапръчка със завързани на върха й свински цървули |
учинайка | вуйна |
Ф | |
фараш | лопатка за смет; слугиня |
фурка | хурка |
Х | |
хабер | известие |
хава | раздумка, разговор |
хаймана | безделник, нехранимайко |
харман | мястото, където се вършеят снопите |
хатър | кеф, желание (в смисъл воля на някого) |
хергеле | стадо коне. |
хортувам | говоря, приказвам |
хумба | подземие, изба, бордей |
хурка | шарена и добре изографисана пръчка, на която се закрепя валмото от което се изприда нишката. Мушва се в колана на предачката. |
Ц | |
царственик | под това име са извести Паисиевата история и Именика на българските канове /ханове/ |
цафара | свирка |
цер | вид дъб; характеризира се със заострени краища на листата, когато е прясно отсечен, дървесината му много силно мирише оборски тор |
циция | скъперник |
цуйка | плодова ракия |
цяр | лек, лекарство |
Ч | |
чарда | стадо говеда |
чебър | дървен съд, каче |
чембер | обръч, проско желязо |
чергаря | 1. работя при непознати, за да изкарам прехраната си 2. водя живот на несретник, скитник, номад 3. бия силно |
черда | стадо говеда |
|
|
черек | една четвъртинка от заклано животно В Шуменско: чийрек |
черчеве | рамката на прозореца |
черясло | 1. железен прът, от едната страна плосък, а от другата сплескан, с който се счукват изсушени те чушки на пипер в чутура |
2. старобългарска дума, означаваща тежък около 4 или 5 кг железен прът с остър ножовиден край, който се поставя пред лемежа на плуговете за предварително разпаряне на почвения слой. (Източник: “Ирански суфикси в езика на древните и съвременнибългари”от Иван Иванов) |
честит | благословен |
чобан | овчар. |
чокундур | цвекло |
чука | висока, най-често гола планина. Думата е с такова значение и в някои памирски езици. |
чумбер | (диал.) забрадка Пример: бял чумбер |
чунким | нима, мигар, като че ли, да не би
Пример: "Чунким тя много знае, ама приказва". "Чунким баба ми все в тенджери под налягане е готвила". |
|
|
чучвам | 1. сядам 2. клякам 3. да сложа, да поставя
|
|
|
|
|
Ш | |
шарлан | нерафинирано растително масло, студено пресовано. |
шатър | 1. шатра, палатка 2. старобългарска и диалектна дума със значение весел, радостен |
шашкънин | бандит
|
шибучица | тънка гъвкава пръчица |
шурей | брат на жена ми |
шуролинка /шуринайка/ | съпругата на шурея |
шушон | високи зимни гумени обувки, които се обуват върху другите обувки. |
Щ | |
щерна | водохранилище. Изгражда към вилите и служи за събиране и съхраняване на дъждовна вода, която се използва за напояване. |
Я | |
ябанджия | чуждоземец; човек от друго селище; преселник. Пример: “Я сам човек ябанджия, ябанджия язе како тебе.” |
ясла | място за хранене на тревопасни животни |
япия | сграда |