Всеки народ съхранява по някакъв начин своята мъдрост и всеки народ се стреми да определи най-ценните изводи от битието си и да ги предаде на поколенията. Един такъв начин са пословиците и поговорките. Те са кратките сентеции на живота, започнали своя път като блестящи мисли. Бих се радвал ако тук успеем да направим един достоен сборник от оригинални мисли и продължим това, което започна queen_blunder. Аз ще започна с това:

- Който е отсякъл дърво, ще го поклинат децата, който е посадил дърво ще го похвалят внуците.
- Животът е като солена вода - колкото повече пиеш, толкова по-жаден ставаш.
- По-добре да умреш жив, отколкото да живееш умрял.
- Загубиш ли имот - малко си загубил. Загубиш ли чест - много си загубил. Загубиш ли смелост то значи всичко си загубил. - Толстой
- В пустинята рядко се срещат жени, а у всяка жена хиляди, хиляди пустини. - Смирненски
- Аз вървя и гледам света с широко отворени очи. Не всичко ми харесва, но важното е че вървя и не спя.
- Жестоко се лъже този, който мисли, че може да живее без хора, а още по-жестоко е който мисли, че хората не могат без него.
- Лесно е да осъдиш, мъчно е да простиш. По-мъчно е да разбереш и най-мъчно е да помогнеш.
- Мълчанието е единственото златно нещо, което жените презират. - М.Горки
- Двете най-лесни думи за изговартяне "ДА" и "НЕ" изискват най-много размишления. - Питагор