Българският език е сред езиците с особен "афинитет" към представките. С колегите от университета се шегувахме, че даже и четворното префигиране (т.е. четири представки в една дума) не е невъзможно в българския, особено по време на сесия, когато думата "изпонапреписахме" става особено актуална. 
Във всеки случай възможността за образуване на думи с различни значения чрез представки е едно от условията за богатството на езика ни. Това обаче създава и известно неудобство във връзка с правилното писане на такива думи. В процеса на работата си съм забелязала, че грешки се допускат при писането на представките "пре" "при" и затова реших да напиша нещо по въпроса тук.
Има един лесен практически начин за проверка, който винаги прилагам в моята работа. Нека ме извинят академичните среди, че обяснението ми не е научно издържано, а е малка "хитрост", изпитана в практиката.
Когато се чудим дали в дадена дума се пише "пре-" или "при-", най-добре е да обърнем внимане на смисъла, семантиката на думата. Ако става въпрос за ПРЕминаване, ПРЕодоляване, ПРЕскачане на нещо, представката трябва да е "пре-", а когато значението на думата изразява ПРИближаване, ПРИобщаване, трябва да се пише "при-".
Например:

Трябва да преведа книгата в срок.
Трябва да приведа стаята си в ред.

В първия случай става въпрос за пренасяне на нещо от едно в друго - в случая определен текст от един език в друг. Във второто изречение се касае за приближаване на нещо до друго - видът на стаята трябва да се приближи до представата за ред. 

или 

Наказаха го, защото е престъпил закона.
Беше пристъпил само една крачка към нея.

Пак в първото изречение става дума за преминаване на нещо, а във второто - за приближаване до нещо (някого).

По същия начин можем да проверим правописа в думи като: пренасям (багаж) и принасям (жертва); преписвам (на изпит) и приписвам (качества); преставам (да пиша) и приставам (на мъж) и т.н.