Опитно установих в последните седмици, че преливащия на моменти в истерия ентусиазъм на стачкуващите учители е способен да заслепи напълно иначе изключително разумни и хладнокръвни хора за някои болезнени очевидности.

Ето някои от тях:

-Сериозен процент, клонящ към 50, отговорност за стачното поражение носят т.нар. ръководители на т.нар. учителски т.нар. профсъюзи.
-Въпросните т.нар. ръководители дори не понечиха да се извинят на българското учителство, че с неадекватните си действия доведоха стачката им от революционна еуфория до жалко поражение.
-Янка Такева и Крум Крумов не са и не са били обичани от мнозинството български учители.

Само да уточня - изобщо не отричам презрителното отношение на правителството към стачниците!

"Какво да се прави?", както би попитал един друг човек от една друга историческа епоха. За мен отговорът е ясен - смяна на ръководството на синдикатите или създаване на нов учителски синдикат. По време на стачката чух добри думи за Николай Николов - защо никой не поставя кандидатурата му? Защо никой не поставя на дневен ред бъдещето на самоорганизиралите се учители като нов синдикат?

Скъпи учители, ако си стоите обидени в ъгъла и леете сълзи над поражението си, нищо няма да спечелите. За да успеете в следващата стачка, която, вярвам, няма да е чак толкова далеч във времето, подредете собствената си къща. Инжектирайте здраве в собствените си структури, за да можете да посочите болежката на държавата, наречена "образование".