РЕАЛНИТЕ ПРОБЛЕМИ В СИСТЕМАТА НА СРЕДНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

ВЪПРОСИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА  РЕФОРМИ :

І. Незабавно с министерска заповед да се преустанови действието на неписания принцип „Писаното е вярно!”

Защото: На всички нива (училище, РИО, МОН) се лъже за реалното състояние на средното образование.Лъжат – учители, директори, експерти, самозалъгват се зам. министри и министър(до сега). Това действа демотивиращо на всички реално успяващи – ученици, учители, директори, експерти и т.н

Пример: Всички първокласници във всички паралелки в рамките на някои училища завършиха годината с оценка – отличен – макар, че много от децата не могат да четат, пишат и смятат както трябва. Как ще бъде мотивиран реално успяващия второкласник да се стреми да учи, след като вижда, че и тези които не могат да четат и са много по-слабо подготвени минаха с „отличен”. Мината е поставена още в първи клас.

На изпитите за външно оценяване – учителите (особено в начална степен) се стремят и масово подсказват на учениците си. Резултатите в много случаи са парадоксални. Често успехът на паралелки от малки селски училища, където подготовката е занижена и учениците са с голям брой отсъствия е отличен 6. Това е така защото учителите се оценяват по количествени показатели, а не за действителни резултати.

Вижте и картата  за диференцирано заплащане. Стимулират се тези учители, които видно полагат усилия ( колкото повече, толкова повече точки /пари/). Учителят, който с умения и талант, без да демонстрира усилия и с лекота постига резултати, не получава точки /пари/. Т.е системата стимулира некадърните! Те обикновено са и най-агресивни и арогантни, когато става дума да изпъкнат или за пари.

ІІ. Да се изведе мотивирането като приоритетна управленска функция за всички институции и организации в сферата на средното образование.

ІІІ. Подходящо би било въвеждането на следните принципи:

1.За работата на даден ученик, учител, директор, експерт и т.н. да се съди по резултата! ( А не по вложените усилия.)

2.Край на привилегиите. Никакви лобита. Да се осигури върховенството на закона на всички нива. Примери за обратното колкото щеш!

3.Да се създадат условия за конкуренция между еднотипните учебни заведения.

За съжаление в много от малките селища чрез проведената „оптимизация”, тя беше унищожена и смея да твърдя умишлено. Преценете кои имат полза – некадърните естествено.

4.Въвеждане на ясни приоритети! Акцент върху качеството на знанията и уменията на учениците. Обикновено недостигът в тази най-важната  дейност се компенсира с различни възпитателни мероприятия със съмнителен ефект.

5. Основно да се преработят държавните образователни изисквания. Не може те да са  еднакви за 5-ти, 6-ти и за 12 клас(пример – история). Да бъдат конкретни, ясни и разбираемо формулирани.

ІV. Могат ли  да се намерят  критерии за резултата от учителския труд?

Могат - например:

-         Не голямата разлика (под 1,5) в оценката от бележника(дипломата) и реалното външно оценяване говори за ефективна работа. Трябва да се награждават (материално) учителите постигнали най-висок успех с най-малка разлика. Стремежът – разликата  да е не по-голяма от 1.

Други:

-    А с какво се занимават научните работници от департаментите за усъвършенстване на учители – с всичко друго, но не и с реалните проблеми на образованието.

-    А какъв да бъде мотивът на учителите да се квалифицират след като получената професионално-квалификационна степен не гарантира нито защита при съкращение, нито предимство при назначение.

V. Защо не може да се повтаря класа в начална степен?

Психолозите твърдяха (може би и сега), че повтарянето в първи клас действа като трамплин. А и в тази възраст децата не се травмират толкова и бързо се приспособяват в новата паралелка. Логично е да се забрани да се повтаря след ІV клас, защото всички в системата знаят, че повтарянето на класа, например в 7-ми, в 99% от случаите няма положителен ефект.

VІ. Каква е ролята на регионалните инспекторати и овластените с изключително големи правомощия – началници?

            От началото на прехода до сега началниците на регионалните инспекторати са политически лица, назначени след „конкурси” и тяхната цел е да си осигурят влияние върху директорите и учителството. Един мини модел – Ковашки, само дето не постигат неговия ефект, но се стремят. От друга страна само се чудят как да се харесат на началника си (министъра). Изключенията са толкова малко, че ако ги има само потвръждават правилото.

За експертите по предмети да не говорим. Първо колко са експерти и второ - каква работа вършат.

Между впрочем след като се финансират структори –РИО, защо досегашното МОН сформира групи „хвърковати чети”, които се изнасят мълниеносно за внезапни проверки в страната. Няма ли вяра МОН в контролните функции на регионалните инспекторати. Т.е , според МОН, РИО не вършат половината от работата си, защото техните функции са главно – методически и контролни. А колко ли си изпълняват методическите?

А  какви директори се назначават? – послушни. Ама само послушни и много послушни. И тук изключенията са рядкост.

А кой търси сметка на началниците на РИО и директорите за загубените съдебни дела от незаконни уволнения. Абсолютната безнаказаност по този въпрос води до безотговорно пропиляване на твърде голям финансов ресурс и управление във феодален стил (чрез  лична  зависимост).

За да заработи системата всичко това трябва да се промени, и още много.

Но може да се направи!

Милко Милков

Димитровград