Добра вечер, скъпи колеги,
Първото ми предложение за практическо действие е: нека всеки, който не го мързи и когото отчаянието не го е повалило, да запретне ръкави и да направи списък на колегите в своето училище, които използват дейно Интернет и имат електронни пощенски адреси. Да ги помоли да му дадат тези адреси, като им каже предварително целта: постепенно изграждане на Самостоятелна Електронна Мрежа за Учителско Взаимно Информиране (СЕМУВИ). Тази мрежа ще има няколко нива, които взаимно ще се подпомагат: първо - училищно; второ - селищно; трето - общинско; четвърто - областно; пето - национално. Нека участниците в този процес да знаят предварително, че участието в тази мрежа е доброволно и ги отваря за обмена на информация между колегите-учители в цялата страна. Ако съответният колега има нагласата "да не бъде закачан" и "да си пази спокойствието", нека да не се включва в СЕМУВИ. А ако се включи, после да не упреква за наличието на "информационни течения":)
Този процес ще "обезглави" информационния монопол на Държавата, който тя упражнява над нас чрез своите "военни" подразделения: телевизии, радиа, вестници, министерства, инспекторати, директори и т.н. Във всички тези нива, разбира се, има хора, които не са забравили човешката си същност и са способни да ни помагат, но от страх за своето работно място сега не могат да си позволят "да се обадят" в наша подкрепа. Но когато създадем СЕМУВИ, те ще имат възможност да се свързват с отделни адреси, а пък ние - да разпространяваме техните послания. И така нататък.
Какво мислите по това предложение?
Засега толкова.
Ваш колега от Благоевград,
Росен Ангелов