Споделената визия

от Pavel_Lazarov на 16 януари 2012, 12:18

Категории: Новото образование - Политика
Ключови думи: визия , споделена визия , учеща организация

 

Глава 10 от "Петата дисциплина" на Питър Сенги, 1990 и 2006 г., превод Павел Лазаров, 2012 г.

Добавка от 28.06.2013:
Днес с особена радост откривам, че книгата е вече издадена и на български от издателство "Изток-Запад" (виж тук или на горната препратка). Дано само преводът на Владимир Германов да е на висотата на този шедиовър!

Приятно четене!


Може би си спомняте филма „Спартак” - драматизация на историята на римския роб-гладиатор, предводител на армия от роби, възстанали през 71 г. пр.н.е. Те побеждават на два пъти римските легиони, но по-късно след дълга обсада и драматична битка претърпяват поражение от генерал Марк Красий. Във филма Красий се обръща към хилядите оцелели от армията на Спартак с думите: „Вие бяхте роби и ще бъдете отново роби. Поради милостта на римските легиони справедливото ви наказание, разпъване на кръст, ще ви бъде отменено. От вас се иска само да ми предадете роба Спартак, защото не знаем кой е той.“ 

След дълга пауза, Спартак (интерпретиран от Кърк Дъглас) се изправя и казва: „Аз съм Спартак.“ Тогава мъжът до него се изправя и казва „Аз съм Спартак.“ Човекът до този също се изправя и казва „Не. Аз съм Спартак.“ За минута всички от победената армия са се изправили на крака. 

Независимо от това, дали тази история е апокрифна, или не, тя казва една дълбока истина. Всеки един от изправилите се мъже избира смъртта. Ала тяхната вярност не е спрямо Спартак – човекът, ами е спрямо общата споделена визия, която Спартак само  вдъхновява: идеята, че робите биха могли да бъдат свободни хора. Тази визия е толкова обсебваща, че нито един от победените вòйни не понася мисълта да се предаде и с това да се върне към робския живот.  

Една споделена визия не е идея, дори не е важна идея - каквато е свободата. Вместо това тя е сила в човешките сърца, сила с изключителна мощ. Тя може да е вдъхновена от една идея, но веднъж прехвърлила определени граници – ако тя се окаже толкова привлекателна и обсебваща, че да спечели поддръжката на повече от един човек, тогава тя спира да бъде нещо абстрактно – превръща се в нещо, което дори може да бъде докоснато. Хората започват да я виждат, като че ли е реалност. Едва ли има друга сила в човешките отношения, която да има такава забележителна мощ като споделената визия. 

Най-просто обяснение на понятието споделена визия е, че тя е отговорът на въпроса „Какво желаем да създадем ние?“ Точно както личната визия е съставена от картините и образите, обитаващи сърцето и съзнанието на един индивид, така са и картините на споделената визия за хората в една организация. Те създават усещането за съпричастност/съзаклятие, проникващо навсякъде в организацията и осмислящо разните дейности там. 

Визията е действително споделена, когато вие и аз имаме сходни картини на бъдещето и всеки от нас знае, че това важи и за всички останали взети заедно, а не само по отделно. Когато хората имат споделена визия, те са свързани, скрепени един за друг от общо вдъхновение. Персоналната визия се зарежда с енергия от дълбоката персонална заангажираност с визията. Споделената визия се зарежда от общата заангажираност. И наистина ние стигнахме до убеждението, че една от причините хората да се стараят да създават споделена визия е тяхното силно желание да се чувстват обвързани с особено важни начинания. 

Споделената визия е от жизнена важност за учещата организация, защото тя задава посоката и дава енергията за учене. Докато адаптивното учене е възможно и без споделена визия, съзидателното учене е възможно само при условие че хората правят значителни усилия да постигнат нещо, засягащо ги дълбоко. Наистина цялостната идея за съзидателното учене – което е разрастването на умението ти да твориш и създаваш, ще продължава да изглежда абстрактно и безсмислено дотогава, докато хората не се развълнуват/ вдъхновят/ въодушевлят от една визия, която те желаят истински да реализират. 

Днес визия е познато понятие в корпоративното управление. Но ако погледнете по-внимателно, ще откриете, че повечето от „визиите“ са персонални, на един лидер (или водеща група) и наложени на организацията. Такава визия в най-добрия случай диктува подравняване/съответствие (compliance), a не убеденост (commitment). Една споделена визия е визия, в която мнозина са искрено убедени, защото тя е отражение на техните собствени персонални визии.

Images, css and javascript optimized via IISpeed by We-AMP