ДВАДЕСЕТ И ПЕТИ МАЙ

от arebe magare на 05 юни 2018, 15:21

 

След празника на българската азбука
денят е бронзов, нечетлив и ням.
Ще завали… И капките ще гукат
като гугутки, кацнали на храм.

По-тъжно е, отколкото си мислех.

Венците пак са същите венци,
но техните очи широколистни
са пълни със сълзите на светци.

След речите за памет и признателност,
след дългите заучени слова
дъждът е като Божи пратеник,
като светена Божия вода.

Едва ли облакът разбира тази мисия.
Едва ли подозира, че така
той не вали, ами полека пише
с красива и живителна ръка.

 

Тук става нещо, но какво – не зная.
И затова със книжен дъждобран
аз тръгвам под дъжда и съм замаян,
и се надявам да не бъда сам.


http://nikolaymilchev.com/





Автор: Николай Милчев, поет и учител.

От него на страницата на Блог Образование може да видите и двете интервюта по повод 24 май и още много в предишната публикация със заглавие:

„Българският учител е демонизиран, виновен за всичко, пералня за съвести и провалени реформи“








Web accelerated by IISpeed - Page Speed optimization by Google for Microsoft IIS and ASP.NET