Качих го в Сапунените Мехури, но после се сетих, че май всъщност е за тази общност (ох, май вече не знам кое точно за коя е...:)) Същността е:

Толкова съм щастлива и горда! Траяна вече чете!

Вчера беше втория ден, в който учителката й изпраща книжка, която трябва да се прочете у дома и въпросник, който да попълним дали книжката...:

а). е прочетена самостоятелно от детето, а мама е слушала
б). дали мама е помагала с думи, тъй като някои са били трудни на детето
в). дали детето само е слушало, а мама я е прочела цялата за удоволствие и на двамата...

Уррррра! - ние втори ден даваме отговор А). Направо е невероятно, като магия ми е... Миналата година не можеше да каже повече от 10 думи на английски, а сега, вече петгодишна, говори като латерна и дори чете.

Системата на обучение включваше научаването на всяка буква във вариантите й на произнасяне - къса фласна, дълга гласна, двугласна (дифтонг) и после практика и писането й... По една буква дневно - два месеца. После почнаха да разпознават думи и така, постъпателно, полека-лека, се стигна до четене.

Толкова й се радвам. Записахме се в една от градските библиотеки, където няма ограничения за броя на взетите книги - вчера взехме 20 и тя излапа веднага 3... Пу-пу, да не й е уроки! С брат й такива радости не сме имали - всяка книга му беше мъка, а учителката му беше най-омразното същество, на което човек можеше да попадне... Магия е какво може да направи добрият учител с децата ни! Траяна първо чете, после яде - за да не разочарова любимата си учителка...

От сърце благодаря на всички съвестни и добри учители по света за чудото, което правят и за радостта, с която ни даряват! Поклон!