Знаете ли автора на тези чудесни стихове?

Публикува го professor тези дни в бглог, намирам ги и в интернет - така, без заглавие и автор. За съжаление, не знам отговора на тази загадка: ще се радвам, ако някой го знае.

Човек се ражда, за да е добър
и себе си, и другите да радва,
но не веднъж под лунния бакър,
сам е плакал, от другите раняван.

А всеки има свой измислен блян,
след който може цял живот да тича,
и през света минава неразбран,
обичал силно, ала необичан.

И озлобен, настръхнал влизал в бой,
дори със тези дето силно люби
и много късно осъзнавал той,
в излишни битки колко е загубил.

А колко нежност, колко топлина,
умират в него нераздадени
на хората тъй както и деня
умира вечер, щом настъпи залеза...