Аз лично не съм убедена ,че искам да бъда учител и то тук в нашата побъркана държава.Материалният проблем за мен е най-маловажния  в сравнение с това,което се очертава като бъдеще пред нас.Униженията,на които сме подлагани ежедневно и целенасочено унищожиха достойнството,та дори и самоуважението ни.Отваряли ли сте вестник и в него да не сме наричани с видимо пренебрежение -даскали/сякаш  репортера господ го е ограмотявал/?Ходили ли сте в банка с молба за заем и да не са цъкали пренебрежително срещу доказания нищожен доход?Ами прословутия осемчасов работен ден...Исамо това ли...Представете си само как ще се чуства преподавателя по даден предмет ако оцелее след съкращенията-ще предава на целия поток,ще готви по сто урока на ден,ще влиза един час в пети един час в осми ,друг в десети клас,защото освен всичко останало трябва да бъдат спазени и изискванията НА РИОКОЗ/в тях предметите са степенувани в зависимост от това кои са били трудни и кои -лесни на здравния министър./Освен това на децата думата дисциплина е непозната,за родителя винаги виновен е учителя,а за директора-винаги прав е родителя...Документацията естествено върви успоредно с всички останали задължения/ако изчезне дневника-виновен е класния/.Тъй като сме на делегиран бюджет се топлим по 2-3 часа на ден,/през останалото време се топлят само в дирекциите и канцелариите с ел. печки/...и още и още ...Не ,не искам да бъда учител...въпреки ОГРОМНАТА ОТПУСКА!