Поредният учителски казус, над който днес блъскахме глави учителките на първи клас. В съседната паралелка едно момче, нека го наречем Любо, и едно момиче, на което ще му дадем името Ани, си играят от известно време на играта „Цун-цун”. (Имената са измислени, но децата са си съвсем реални и са ученици в І клас.)

Предполагам, че се досещате в какво се състои играта. Просто двете дечица се скриват зад отворената врата на шкафчето и се... целуват продължително по устата. Така, както са виждали, че правят възрастните влюбени хора. А подобни гледки са често и навсякъде: на улицата, по телевизията, в интернет, медиите и т. н.

Майката на Ани не одобрява тази игра. Заявява в присъствието на учителката, че не й харесва нейната дъщеря да продължава да се целува с момченцето. Само че днес учителката отново вижда, че двете деца са се усамотили зад шкафчето. Извиква момиченцето и му припомня какво е казала мама съвсем скоро. Ани отговаря буквално следното:

- Госпожо, ама знаете ли пък на мен колко ми е хубаво?

А сега де?! Как да постъпиш? Първо трябва да си отговорим на въпроса това невинна детска игра ли е и какво по-точно изпитват децата, целувайки се уста в уста. Трябва ли да се намесваме и ако трябва - как? Фактът, че майката не е съгласна тази игра да продължава, означава, че трябва да се вземат някакви мерки. Но какви? Освен това въпросът е изключително деликатен, защото всяка по-груба външна намеса може да причини трайни деформации на психиката.

Ще се допитаме и до психолог, разбира се, но той е на половин щат при нас и му е трудно да огрее навсякъде. Ние обаче също сме и психолози, и педагози, така че от нас се очаква компетентно да разрешим проблема, ако има такъв.

Едната колежка сподели мнение, че може би майката не е достатъчно мила и ласкава към дъщеричката си и затова детето, което изпитва желание да бъде галено и целувано, задоволява своята потребност по друг начин. Да, но ако майката започне да обсипва детето си с милувки, дали то ще престане да търси целувките на своя съученик? Ще се получи ли тази замяна на ласки?

Самите деца съзнават, че вършат нещо тайно и нередно, и затова се крият. Понякога разрешаването на забранявани до този момент неща действа като решение на проблема. Щом вече не е забранено, значи не е интересно. Да, но как ще се отрази подобно отношение по въпроса от страна на учителката върху възпитанието на другите деца? Пък и отново ще повторя – майката не е съгласна нещата да останат в сегашния им вид.

Класната каза, че обмисляла да им обясни как чрез целувката се предават болести, но се въздържала, защото това ще повлече още въпроси, на които трудно ще се даде убедителен отговор.

Пиша постинга с намерението да се допитам до всички тук: учители, родители, ученици, които имат мнение по темата, и с молбата да помогнат със съвет. Как да обясним на две седемгодишни деца, че първо трябва да пораснат за нещо, което обаче те вече са опитали и са установили, че им носи особено удоволствие?