Може би това мнение ще заеме прекалено много място,  но (смея да се надявам) има хора, които желаят да научат повече за личните ми размисли...

Мързелът е основа на човешкия прогрес
студентски фолклор от времето, когато имаше само набръчкан вакуум

Аз се смятам за математик. Няма как да обясня, че математиката е напълно абстрактна наука и не зависи от идеологии, идеологеми, емоции. Но дали съм емоционален човек? Ако съдя по думите на Светев
"Но съм и ще си остана емоционален човек - литератор."
отговорът е не. А защо вчера сутринта ругах, когато по "Хоризонт" чух журналистка да нарича децата от яслите в Стара Загора "същества"? Без прилагателни! Простичък (математически) извод
"емоционален човек НЕ е равнозначно на литератор" .
Грешен (нематематичски, защото от частен случай заключаваме за общото)
"Словото на журналистите (литераторите) се е изродило до такава степен, че смисълът е напълно изгубен, за сметка на правилата за изящество, оригиналност на изказа"

Още един пример
""Вашият майчин език е българският, а неговият - турският, но той е навлязъл в дълбините на езика, който наричаме свещен език на нашите деди и трябва да го поздравим за това негово лично усилие, а не да го заклеймяваме", обърна се Илчев към депутатите." (копирано от dir.bg, същото може да се намери на поне още две места)
Простичък (математически) извод
"Майчиният език на Илчев НЕ е българския, НЕ е и турския. Езикът, който Илчев нарича свещен език на нашите деди, НЕ е българския, НЕ е и турския."
Нематематическите изводи се оставят за упражнение на читателя.

За образованието - през май 2005 година за първи път заявих публично, че средното образование (по математика) е мъртво. Това мое екстремно мнение се базира на наблюденията ми на най-талантливите студенти (в областта на математиката и информатиката), учещи в България. През първите години на "прехода" при запазване на високо средно ниво, намаля рязко броят на отличаващите се таланти - те получаваха стипендии за престижни университети в USA, в някои случаи дори без TOEFL. В следващите години започна спад на средното ниво, продължаващ в различна степен за различните години и до днес. Сред обективните причини на първо място са "Информационната революция" и невъзвращаемостта на талантите. Последното е вярно за всички български студенти (във всички специалности; талантливи, старателни или просто със заможни родители), учещи в чужбина. От време на време се съобщават данни за броя им, но досега не съм чул (видял) оценка за броя на онези, които се завръщат в България след дипломирането си.
Главната субективна причина са "реформите",  най-често с "хуманитарна насоченост", провоположно на обективни процеси и скрити зад фалшиви или утопични лозунги (като почнем от концепцията за много_странно развитата личност, минем през безплатно образование,  "пазарния принцип" - многото учебници, и стигнем до днешното "общодостъпно (безплатно) и качествено образование").
Промяна (революция, "скок") трябва да има! Дали? Алтернативата е люшкане насам -натам и (вероятно) продължаваща деградация. Впрочем рано или късно този процес ще премине в своята противоположност и, следователно, резултатът ще е съизмерим с този от резките промени, но по-късно във времето. Но пък революцията (по принцип) унищожава и доста полезни достижения.

Целите, според мен, трябва да включват

• значително по-голяма компютъризация - за всички степени (неотменим атрибут на всеки студент в USA е преносимия компютър, в напреднала фаза е разработката на евтини (100-200$) такива за нуждите на образованието в "третия свят")
• определяне на "пазарната" цена на образованието, кой каква част заплаща
• промяна на учебните планове - връщане към по-балансирано съотношение умения - знания, с отчитане на факта, че се раждаме с различна способност за овладяване на различни умения  застъпване на подхода "чрез познание (наблюдение и заключение) към знание (това май се  получи утопично). И още: дали след 10 години няма да се спори "Трябва ли първолаците да се учат да пишат на ръка?"
  

За игрите
Сега повтарям едно свое изречение (повторението е майка на знанието и баща на глупостта, но според римското право бащата винаги е неизвестен - студенски фолклор от преди новата ера)

Със сигурност са необходими и хора като авторите на "Зеления Дракон", но дискусията "Легенда за Зеления Дракон" и опиатите не вдъхва особени надежди
Бих добавил - нищо ново не може да се получи без способни и мотивирани (търсещи изява) млади хора - такива според мен са гореупоменатите. С това по никакъв начин не подкрепям или защитавам каквато и да е форма на реклама и употреба на наркотици, включително и меки - тютюн, алкохол (аз самият съм мек наркоман - покрай цигарите в последните два месеца пиша по форумите просто ей така, преди цъках sudoku on-line, по-преди редях пасианси на екрана и т.н.). Бих казал даже, че съм бил по-близо до случила се  трагедия, свързана с наркотици, отколкото всички дискутиращи взети заедно (голям залък лапни, голяма дума не казвай).
Дискусията, а не дискутираната тема не ми вдъхва надежда, че "предкомпютърното" и "компютърното" поколения могат да намерят общ език, общи цели за да отдадат енергията и ентусиазма си в нещо по-градивно от нападки от сорта "ти имаш треска в окото, а ти - кол, а ти пък - греда", както и от безсмислени игри като цитираната.
Игрите (виртуалната реалност) са опасни и без елементи като "дрогата е елексир". Вече стана дума, че са вид "дрога", но другото по-малко забележимо е, че изграждат у "геймъра" неправилна представа за рефлекторните му реакции, с което той става опасен в реалната действителност - примерно шофира по-бързо и на по-малка дистанция, отколкото реакциите му биха позволили да избегне катастрофа. Изманната слава (която се получава във виртуалната среда), като всяка друга изманна слава, води до същите последствия (ще припомня случая Ставийски).
Но възможно ли е да забраним игрите? Възможно ли е да забраним интернет? Нямат ли и положителни страни? Как да използваме положителното?

Нали не очаквате да знам всички отговори? Днешната "наркоза" ще ми държи влага дълго, а можех да напиша нещо полезно за студентите