Просто изповед, зов за помощ...надежда, идваща и от сламка!

От известно време искам да споделя с вас проблемите си, разчитайки наистина на широката аудитория и шарената добронамерена компания, към която тихичко се присламчих. Дълго се колебах, отлагах, изчаквах – бяха празници, време не за проблеми...Но днес, като за първи ден след много почивни, отново ми дойде горница!

Поредната учебна година почти се изтъркули. За пореден път (кой ли?!) тя се зададе с прословутия Образец 1 и въпроса "Ще ги има ли учениците/часовете?!" Нищо ново, знам! Е, добрата новина ме настигна в първата седмица на септември: някой беше решил да прочете дипломата ми и видял там, че освен проблемния чужд език, с който година след година не събирам норматив, имам право/възможност да преподавам и роден...

Повериха ми един страхотен шести клас – страхотен, защото в него наистина има много на брой и много умни, интелигентни, качествени деца...и на прага на ваканцията, с всеки изминал ден все повече си давам сметка, че на НИЩО не ги научих! И гласовете на “запознати”, че преувеличавам, не ме “греят”!

 А не ги НАУЧАВАМ просто защото НИКОЙ НЕ СЛУША! Не можах да реша “проблема с дисциплината”...със сигурност заради “слизането” при МАЛКИТЕ, след като десетина и малко отгоре години съм само в горен курс, но не беше само това...Причини, обяснения, оправдания...и т.н. могат да се намерят много, но те не променят фактите...а фактите са си факти...и те ме убиват!

Въпросът сега е КАКВО ОЩЕ мога да направя, за да накарам класа да замълчи...и се заслуша, да поработи, защото е ясно /всъщност откъде ли?!/, че в безплодни опити за “умиряване” сме загубили доста време, а това, което ни остава е ценно – поне основните неща да им минат през ушите! Защото, колкото и да са умни – и с ясно съзнание за това, придружено от съответното самочувствие, разбира се имат още много, много да учат...и ако може НЕ ВСИЧКО ПРИ ЧАСТЕН УЧИТЕЛ!

И понеже отново сглупих да пиша направо в сайта...и той отново ме “изхвърли” в момента, в който натиснах бутона  “ПУБЛИКУВАЙ” ...и сега ”претворявам” отново написаното преди...и то няма как да е същото :), завършвам само с кратко изречение за днешния ни час: от преди празниците – за нас почти две седмици! – бях им обещала за днес литературен тест върху четирима от изучените автори. Откъдето и да го погледне човек, все “контролно” му викат! Е, бога ми, как ЗА СЕКУНДИ не млъкнаха! Не поседяха, съсредоточени върху листа, без да говорят ПОНЕ ЗА МИГ!

Безсилието ми в такава ситуация наистина ми е непоносимо! Не днес и не сега, но непременно ще споделя още нещо – все по темата, но вече не в ТАЗИ класна стая.

А сега наистина очаквам ВСЯКАВИ коментари – не ме щадете – аз съм достатъчно самокритична, мога и да понасям критика! Само (раз)решението да се “покаже”!