Приказка за учителя и фокусника Валди

През далечната 1999г.началника  на РИО на МОН назначил за временно изпълняващ длъжността директор на 24 СОУ фокусника Валди, по-известен с името Данчо Стефанов Балджиев.
Така, както всеки посредствен артист упреква публиката, че не разбира от изкуство, така и директорът Балджиев упреква учителите, че не знаят как се администрира училище. Заваляли заповеди за обяснения и наказания, а физкултурния салон се превърнал в сцена за изяви на музиканти и артисти. Педагогическият съветник и класните ръководители сръчно пласирали билетите сред учениците, а парите се отчитали на Валди. И както става във фокусите - има билети-няма банкноти. Всички учители недоволствали, но само над чаша кафе в тесен кръг. Един учител обаче, вместо в кафенето, седнал пре домашния си компютър. И за едно кафе време написал жалба до министъра на образованието, приложил документи-доказателства и се надявал на проверка. Но вместо МОН да направи проверка на директора, директорът започнал да „проверява” учителя по указания на МОН.
Дошло лятото, ваканцията му донесла спокойствие и заслужен отдих от проверките на директора.
Но летните дни неусетно се изнизали и отпуската на учителя приключила. Приключила и неговата учителска работа- на 14 септември 2001г. директорът му издал заповед да стои в учителската стая от сутрин до вечер и да не преподава на учениците. Месец по-късно със заповед №17/19.10.2001г директорът прекратил безсрочният му трудов договор № 164 от 7.12.1991г.
Учителят потърсил правата си в съда. С Решение от 21.06.2002г. софийски районен съд отменя заповедта на директора, възстановява учителя на заеманата длъжност и осъжда 24 СОУ да изплати обещетение от 1329 лв. с лихвите. Но с въззивна жалба изх.№ 394/10.07.2002 директорът оспорва решението на СРС. Софийски градски съд разглежда въззивната жалба на директора на на 15.12.2003г.
Докато учителят чака съда да защити трудовите му права, министъра на образованието нарушава правата на детето му, променяйки учебния план и налагайки нови правила за завършване на средно образование /задължителни матури /. След като учителят изчерпва възможностите за диалог с институциите-МОН, НС и Президенство, ангажира адвокат и завежда жалба във Върховния административен съд срещу министъра на образованието. В дена на заседанието адвоката не се явява и родителя-учител сам поема защитата си пред съдиите от Върховният съд. Месец по –късно Върховния административен съд уважава жалбата на родителя-учител и осъжда министъра на образованието. Но министърът не може да приеме поражението, изисква от Върховния съд тълкуване на съдебното решение в ново заседание и призовава родителя-учител. И този път мотивите на министъра са неоснователни и съда ги отхвърля. Министърът е сменен, но не и директора! Както казва българския учител - от министър отърване има, но от директор-НЯМА!
С Решение от 04.03.2004 СГС отхвърля въззивната жалба на директора, оставя в сила Решението на СРС и издава изпълнителен лист. Решението влиза в законна сила на 14 май 2004г. Към този момент е възникнало задължението на директора да възстанови учителя на заеманата длъжност по подадената от учителя молба вх.No 435/05.04.2004 г. Директорът като работодател не изпълнява задължението си да подготви и представи за подпис споразумение към трудов договор, не изпраща уведомление до НАП, а издава устна заповед на охраната учителят да не бъде допускан в училището.
С молба от 17.05.2004 г. учителят отново иска да бъдат изпълнени решенията на СРС и СГС, да бъдат изплатени обезщетенията със законната лихва и направените съдебни разноски, но директорът отказва да приеме молбата му. Същият ден с молба No 2549/17.05.2004 г. /с приложената молба до директора/ учителят сигнализира Началника на РИО на МОН за действията на директора на училището и иска съдействие.
С писмо No 1391/19.05.2004 г. Началникът на РИО изпраща по компетентност молбата на учителя от 17.05.2004 г.., /неприета от директора/, с разпореждане да го уведоми за предприетите действия .Вместо да изпълни решенията на СГС и СРС, директорът подава касационна жалба изх.№ 401/11.05.2004г. във Върховен касационен съд срещу Решението на СГС.
Учителят подава жалба в Софийска районна прокуратура за недопускане до училището и е образувана преписка. При разпит охранителят е потвърдил усната заповед на директора. При направена справка в преписката /№18458/04/ в Докладна записка до Началника на 05 РПУ-СДВР, сектор „Икономическа полиция” е констатирано престъпление по чл.172 ал.2 от Наказателния кодекс, тъй като внесената касационна жалба от Д.Балджиев не спира изпълнението на решението на СГС. Тази констатация липсва в постановлението на районен прокурор Ив.Петров /изх.№ 18458/04 от 1.08.2004г/, което учителят получава в началото на м. септември 2004г Районеният прокурор отказва да образува наказателно производство.Учителят обжалва отказа пред СГП и градски прокурор и с постановление № 6261/04 от 16.12.2004 г. се уважава жалбата в частта относно отказ за образуване на наказателно производство за престъпление по чл.172 ал.2 НК и постановява нова проверка.
След ДВЕ ГОДИНИ и два месеца /21.02.2006г/ учителят получава постановление от СРП на мл. прокурор, с което отказва да разпореди започването на наказателно производство поради разпоредбата на чл.175, ал. 1 НК, според която за престъпление по чл.172, ал.2 НК наказателно преследване се възбуждало по тъжба на пострадалия!!!
Междувременно директорът отказва да изплати присъдените обещетения, учителят завежда изпълнително дело и е направен запор на банковата сметка на училището. Директорът завежда дело срещу действията на съдия-изпълнителя, но СГС отхвърля жалбата му. Обещетението е преведено в банковата сметка на учителя чрез сметката на съда по изпълнително дело срещу 24 СОУ.
Върху преведеното обещетение от шест заплати липсват преведени суми за социално и здравно осигуряване, задължение на работодателя /директора/ съгласно Кодекса за социално осигуряване. В отговор на подадената жалба №4334/26.07.2004 до Началника на РИО е записано, че «трудово-правния спор е висящ», а при проверка на документацията директорът е укрил документите по изпълнителното дело, видно от констативния протокол.
След подаден сигнал до кмета /финансиращ орган на училището/ и отказ за съдействие /май-юни 2006/ , учителят подава жалба вх.№939/12.07.2006 в Комисията за защита от дискриминация. Образувана е преписка срещу директора и Началника на РИО на МОН, насрочени са три заседания, разпитани са свидетели и експерти от РИО на МОН. С Решение №23 /02.04.2007г. Комисията за защита от дискриминация установява дискриминация, налага административно наказание/глоба 250лв/ на директора и дава предписание да не допуска в бъдеще дискриминационно отношение.
Междувременно Върховен касационен съд отхвърля жалбата на директора и потвърждава правилността на решението на СГС, осъжда 24 СОУ да заплати адвокатските разходи на учителя.
На 27.04.2007 с двете решения /на Комисията за защита от дискриминация и Върховен касационен съд/ учителят настоява да бъде възстановен на длъжността преди уволнението, но директорът отказва с мотив, че не са настъпили обстоятелства за възстановяване на работа, защото липсвало съобщение от съда!
На 7.05.2007 учителят иска съдействие от началника на РИО на МОН за възстановяване на работа, но получава съвет да си търси правата по съдебен ред.
На 11.05.2007 у чителят завежда искова молба по чл.215 ал. 3 срещу 24 СОУ и директора Балджиев.
С молба до Председателя на СРС учителят иска издаване на изпълнителен лист и документ, удостоверяващ решението на СГС за предоставяне на работодателя по чл.345 ал.1 от КТ.
На 16 май с вх.№ 412/16.05.2007 в 12.30ч. ги предоставя на директора, същия ден в 13.09ч. директорът изготвя споразумение със сгрешени данни, учителят отказва да го подпише и иска консултация с адвокат. Заявява, че на 21 и 22 май има ангажимент –участие с презентация в Националната конференция „Информационни технологии в образованието - необходимата инвестиция в бъдещето на България", организирана от Майкрософт България и Синдиката на българските учители. Информира директора,
че няма ангажименти към други работодатели и предоставя трудовата си книжка за справка. Директорът изисква служебна бележка от Бюрото по труда за времето, през което учителят е получавал обещетение за безработица.Учителят предлага в негово присъствие с ПИК код да изтеглят справката от е-регистъра на НОИ, но директорът отказва.Иска заверена бележка с подпис и печат.Учителят заявява, че на следващия ден може да отиде до Бюрото по труда и ще вземе исканата бележка.
Директорът предоставя на учителя да се запознае с Правилника за вътрешния ред, годишния план на училището и колективния трудов договор на отрасловия съвет и настоява учителят да се подписва на гърба на документите, че е запознат с дата 16.05.2007г. Директорът го моли да напише едно предложение за провеждане на спортен празник и след като получава написаните на ръка листа, предоставя ги на деловодителката, която ги набира на компютър и ги оформя като официален документ –предложение. Директорът настоява учителят да го подпише, той отказва. Следва психически тормоз и накрая учителя го подписва със забележката, че го прави по молба на директора и това предложение е до колегите. Директорът разпорежда на деловодителката да сложи входящ номер на документа и заявява, че пред двамата свидетели-деловодителката и пом. директора е назначил учителя на работа, но той „отказал да подпише споразумението” , учителят е „работил” и имал доказателствен материал- предложението с вх.№16.05.2007г. След това съобщава на учителя пред същите двама свидетели , че прави съкращение на щата и прави подбор, преценява, че двамата му колеги по специалността, работят по-добре и имат V-та ПКС, следствие на което уволнява учителя и му връчва заповед за уволнение.Учителят отказва да я подпише, следва удостоверяване на отказа с подписите на свидетелите и учителят е изведен от училището в 17.00ч.
На 22 май в 9.30ч. учителят подава заявление в деловодството с приложена служебна бележка от Бюрото по труда и заверени копия на съдебните решения, като посочва дата 23 май за явяване на работа.
На 23 май в 7.15 ч. учителят отива в училището, но чистачките го уведомяват ,че директора е разпоредил да не го допускат, защото е уволнен. Директорът влиза в 8.30 часа в училището и заявява на учителя, че разполагал с доказатества, че на 16 май в 12.30 ч. учителят се е явил на работа и в 17.00 е бил уволнен. Настоява от охранителя да предостави пропуск на учителя като външно лице с отбелязани имена на учителите които „външното лице” е посетило, след което да му се докладва, за да им се изиска обяснения причината за посещението на „външното лице”. Учителят не е пожелал да причини проблеми на колегите си /всички били на тържества-изпращания на първокласници и абитуриенти/, стоял до охранителя в партера на училището и разговарял с колеги и ученици. След като приключили тържествата и всички си тръгнали, директорът подал сигнал в 5 РПУ по телефона. Двама полицаи влизат в 11.30ч. в 24 СОУ и съобщават на охранителя, че са получили сигнал от директора за външно лице, влязло незаконно в училището, което създавало проблеми учителите и на директора.
Учителят се легитимирал, показал копие на заявлението си и дал писмени обяснения по нареждане на полицаите. Полицаите го помолили да напусне училището и да потърси правата си съгласно законите на Р България.
Разказвам тази приказка днес-24 май, за да знае българският народ колко е вдъхновяващо и престижно да бъдеш учител в България.
Поздравявам всеки учител, припознал себе си дори за миг в тази истински изживяна приказка=
:)