Правилните отговори са три:

1. Али ботуш е старото име на Гоцев връх, най-високият връх на планината Славянка (2212 м).
2. Али ботуш се е казвала и самата планина Славянка до 1953 г. В периода 1922-23 г. Славянка се е казвала Китка планина.
3. Али ботуш е и името на биосферен резерват от 1951 г., създаден за запазване на най-компактното на Балканите находище на черна мура, която е балкански ендемит*, както и на други ендемити. През 1977 резерватът е включен в списъка на Юнеско по програмата "Човек и природа".

Човекът, чието име носи резерватът, Али, според легендата е намерил имане, което е скрил в ботуша си. Обаче го погнала потеря и при бягството ботушът с имането се изгубил. И до сега хората търсят бутуша на Али...

Планината Славянка не е много известна в България, тъй като е на самата граница с Гърция и достъпът до там е труден - има процедура: трябва да имаш разрешение от граничните власти, което се получава, като се изпрати списък на групата и номера на лични карти. Отивайки в района, се обаждаш на граничните власти. И заминавайки от там, пак се обаждаш. Какво рискуваш, ако не спазиш процедурата? Предполагам, ще си имаш големи разправии с граничните власти, а и можеш да отнесеш някоя глоба.

Много интересно: съседите-гърци не смятат Славянка за отделна планина, а за част от Пирин (наричан в Гърция Орвилос, на старогръцки Орбилос). Как може нещо да е планина в България, но да не е планина в Гърция - тези учени нямат ли си критерии, с които да различават кое е отделна планина? Знаехте ли, че в България границите на планините са се променяли през годините, т.е. някои дялове са били включвани последователно към различни планини? А мислите ли, че височината на върховете е веднъж и завинаги определена и няма колебания по въпроса? Това обаче е друга тема.

Следва ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

-------------------
Ендемит - растителен и животински вид, чието разпространение е ограничено само в определен район.