Не, не че не знам, че стачкувате. Но как продължавате да го правите под ръководството на тези хора, които се наричат ваши синдикални лидери?! Не ми е думата само за Янка или за Крумчо. Говоря за всички тези, които ден подир ден три седмици търкат маси за преговори и си чешат езиците на същите, без да мръднат и на сантиметър от радикалните си искания.

Същите, които сега са на път да ви предадат, да заведат стачката ви до разгром в името на собствената си политическа поръчка и собственото си, отдавна получено под масата "увеличение".

Как ги търпите, как ги приемате за свои водачи? В критичния момент, в който наглостта и високомерието на правителството отстъпиха пред отчаяната ви решимост, продажността и предателството на синдикалните лидери засилиха в смъртоносен бяс стачката към поражение.

Използваха ви! Нито Янка и подобните й, нито политическите им купувачи някога са искали това, което вие искате - достойнство за българския учител. Те искат да станат героите на днешния ден, за да може в утрешния да ги видите в листата и да ги изберете в някое от местата с мерцедеси и коктейли.

И което всява най-много тъга в сърцето ми, е, че за това положение сте виновни самите вие, скъпи мои учители. Защото не някой друг, а вие, с липсата си на солидарност, организираност и активност допуснахте да бъдат мандати наред за профсъюзни лидери да се самоиздигат и самоизбират Янка и бизнес клуба й, а не свестните хора. Дано поне тъжният изход на стачката - разпилените по улиците деца, вбесените родители, презрението на политиците и караниците между стачкуващите и нестачкуващите колеги ви преподадат най-важния урок.

Единство, навременност, ясни искания и способни лидери. Ето това ви липсваше. Постарайте се да го имате, преди да изригнете наново след няколко години.

Долу Янка&Со.! Да живеят достойните български учители!