Това е  мнението на Уилиям Брозо- експерт по анализи на сравнителни образователни изследвания!
Д-р Уилям Брозо преподава педагогика във Факултета по образование в "Джордж Мейсън Юнивърсити", Вирджиния, САЩ. Автор е на статии и книги за четивната грамотност при децата и подрастващите. Член е на групата за анализи на резултатите от международни изследвания PISA/PIRLS към Международната асоциация по четене. PISA е международна програма на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD). По нея се оценява грамотността на 15-годишните и до каква степен умеят да прилагат знанията и навиците си в реални ситуации с оглед пълноценното им участие в живота на обществото. Проучването се прави на всеки 3 години в три области: четене, математика и природни науки. България се включва в него през 2002 г. и показаните резултати нареждат страната ни на 35-о място от 41 държави. Над 40% от българските деца на 15 години, участвали в това изследване, демонстрират компетентности на най-ниското ниво по петстепенна скала и дори по-ниско от него.  

- Д-р Брозо, какви са причините за лошите резултати на България в международното изследване PISA?
- Вече разговарях с български експерти и някои от тях изразиха оптимизъм, че ще има подобрение на резултатите при сегашното участие на страната. Не съм сигурен откъде идва този оптимизъм. Начинът, по който се постига подобрение на резултатите, е, като се обърнеш към резултатите от предишното изследване. А това, което разбрах, е, че не е имало обсъждане на експертно ниво на резултатите досега. Аз също искам да съм оптимист, но доколкото разбирам, след началното училище в България няма учебна програма, която да е ориентирана към развитие на уменията за четене. Всъщност притесненията са именно по отношение на четивната грамотност на 15-16-годишните в смисъла, влаган в това понятие от PISA - "разбирането и използването на писмени текстове и размишленията над тях с оглед постигане на собствените цели, задълбочаване на собствените знания, разширяване на възможностите и участието в живота на обществото". Това, което би могло да се научи, ако бяха анализирани резултатите от PISA, e, че в проучването има реални ситуации, при които децата трябва да мислят критично, да решават проблеми, с една дума, да приложат своята грамотност, а не само да възпроизведат даден текст.
- Каква трябва да бъде промяната в образователната политика на дадена държава след подобни резултати от изследване като РISA?
- Промяна трябва да има. Защо държавата плаща толкова много за участието в такова изследване, без да се използват резултатите от него? За нас, които се занимаваме с образованието, е важно да свържем представянето и резултатите на учениците, които участват в тези международни изследвания, и тяхното бъдеще. Ако наистина се анализират резултатите, ще се види, че страните, които имат най-висок стандарт и най-стабилни правителства, имат много добри резултати и пример за това е Финландия, която е с най-добри резултати по РISA. Тази държава не е могъща икономическа сила като САЩ или Япония, но стандартът на живот на гражданите там е висок. Затова трябва да се инвестират усилия, за да се направят изводи и евентуално да се направят промени в образователната политика. Всички говорят за глобалния икономически пазар и за това какво съзнание трябва да имаш, за да си участник в глобалната икономика. Със сигурност това няма да е човек, който може да прочете един текст и след това да го разкаже, а някой, който има динамика на познанието и гъвкавост на мисленето. А РISA изследва точно тези умения.
- Доколко са съпоставими резултатите от РISA, след като образователните системи в държавите участнички са толкова различни?
- Това наистина е най-важният въпрос. Нямам лесен отговор дали може да се използва едно и също проучване като формат за оценка и за Финландия, и за България, тъй като културно-образователните условия и ресурсите за всяка от тези страни са различни, а това може да окаже влияние върху представянето. Понякога обаче тези неща не са толкова важни. Ако идваш от богата и привилегирована среда, се предполага, че шансовете ти за развитие са по-добри, отколкото на едно дете от по-бедна социална среда. РISA обаче изследва и колко се интересуваш от четене, колко книги си прочел, колко често ходиш до библиотеката и тогава може да се направи изводът, че деца от по-ниска социална среда показват много, много високи резултати, защото имат по-голям интерес и са по-мотивирани да работят. Например представете си малко семейство в селска общност в България, където има немотивирани деца, които не виждат каква би била реализацията им. Но ако училището и учителите решат да направят процеса на учене по-интересен и по-ангажиращ за децата, като включат интерактивни методи и подходи, в които учениците участват активно, то това спомага да се запази интересът им към четенето. РISA наистина ни казва директно, че тези деца могат да постигнат много по-високи резултати. Ако те наистина са с добра грамотност, техните възможности за кариера в бъдеще също са добри.
- Споменахте за ролята на учителя, но всъщност в България широко разпространена практика е уроците да са статични и голяма част от учителите използват учебника като основно средство за преподаване. Доколко новите методи на преподаване могат да окажат благоприятно влияние върху грамотността на учениците?
- Ако децата са по-ангажирани, те ще инвестират повече време и енергия да учат. И ако печатният текст е едно от средствата за учене, те ще го използват за развиване и ангажиране. В най-идеалната ситуация с допълнителни ресурси учителите биха имали възможността да използват и други материали, но невинаги могат да си ги позволят. Това показва моят опит в Македония, не знам как е в България. Има и друг начин да се мисли - не само да се ангажират децата с учебника или в клас, а с темите и съдържанието, така че да продължат да търсят материали извън училище - да вземат списание, да отидат в библиотеката, да погледнат книга, в интернет и да прочетат по тази тема, която интересно и ангажиращо им е представена в училище. Един преподавател по геология от Македония ми разказваше, че използвал точно такъв статичен стил - той разказва урока, а децата си водят записки. Започнал обаче да сменя техниките на преподаване и децата започнали да проявяват по-голям интерес. Един младеж имал искрен интерес към земетресенията и преподавателят му дал допълнителни четива, които ги няма в училище, но могат да се намерят в библиотеката. Това също е една от целите на PISA - да се прецени какво правим с наученото в училище, когато излезем извън стените на училището. В много случаи не би струвало нищо на учителя да смени динамиката и начина на преподаване.
- Част от българските учители обаче изостават с информационните технологии и учениците могат много по-успешно от тях да търсят информация.
- Абсолютно съм съгласен, но това е проблем навсякъде, не само в България. При нас например това е също проблем. В САЩ имаме огромни информационни и комуникационни ресурси, но едно изследване за учителите в САЩ показва, че те имат най-общи компютърни умения - могат да пишат текстове, да използват електронната поща, а не толкова възможностите на интернет. Така че дори и при наличие на ресурси те пак невинаги се използват оптимално. Но съм съгласен, че трябва да се усъвършенстват и разширяват уменията на учителите.
- Трябва ли една държава да се притеснява, ако показва лоши резултати в международните изследвания, а на родна почва нещата са добре?
- Трябва да се върнем към идеята за глобалната икономика и общност. Да мислим по островен начин вече не е достатъчно и подходящо. В никакъв случай не казвам, че трябва непременно да се сравняваме с някого, защото никога няма да сме много добри, все ще има още нещо за постигане. Но ако се преценяват нещата по критериите на четивната грамотност, тогава би било нормално да се иска децата в страната ти да демонстрират компетентност по този вид грамотност, който се тества с PISA. Може в страната да се създадат някакви миниинструменти, които да имитират и да следват примера на PISA и които да са чувствителни към съответната ситуация. Така може да се получи голяма информация, без непременно да се правят глобални сравнения. Ако има създадени такива модели, учениците след това определено ще имат по-високи резултати и на международните изследвания.
В.Стоянова   в.Сега