Няма спор - поправителните изпити са голямо изпитание не само за  незнаещите ученици, но и за учителите, които са ги оставили на изпит. Всяка година учителят  си задава въпроса - да го пусна ли в по-горен клас въпросния незнаещ ученик  или да го оставя в същия ? Дилемата е толкова жизненоважна, колкото тази на Хамлет - "to be or not to be". Борбата за вземане на окончателно решение се води между отговорната  учителска съвест и  вероятността от ред последващи административни действия. В края на учебната година сценарият е един и същ:
1. Лятна сесия - реално оставени на поправителен изпит ученици, като традиционно най-голям е техният брой по математика и български език и литература.
2. Провеждане на лятната сесия: - реални резултати на явилите се. Броят на кандидатите за следваща сесия не е кой знае колко намалял.
3.В тази част на сценария е кулминацията. Директорът на училището съветва изпитващите комисии да бъдат снизходителни и компромисни към двойкаджиите. От това зависят съдбите на техните колеги, а и на собствената им. Броят на учениците в паралелката се държи на косъм и ако не се запази числеността й, тя се разформира. Най се връзват ръцете с групите по чужд език-един ако не стига/ а много често те са ръба/, ще трябва дечицата да тичат по други училища да се изучават  само по чуждия език, като не се знае как ще се  съвмести обучението  на две места.
4.Есенна сесия- оставените на поправителен, заради пропуски в знанията, постигат "забележителни" успехи. Всички минават в по-горен клас, с някои малки изключения. Хем децата са доволни, хем ние сме спокойни.
Предполагам, че картинката е до болка позната на всички. Ето поради какви съображения училището изкарва неграмотни ученици.
В този ред на мисли, аз задавам следните въпроси:
1.Защо нормативните документи изискват разформиране на паралелките при намаляване на учениците под допустимия минимум, но не позволяват формиране на нова паралелка при увеличаване на общия брой на учениците? Според Наредба  №7 паралелки се разкриват само в 1, 5, в 7 след прием и 9 клас. С една дума, дори и да се увеличат учениците и се стигне до там, че да няма места в класната стая, броят на паралелките се запазва такъв, какъвто  е определен на старта. При профилираното обучение след 7 и 9 клас трябва да бъде така, но не и в начален и прогимназиален етап. За какво качество на обучението  можем да говорим в 2 паралелки с по 32 ученици, които щяха да са 3, ако беше дошъл още един ученик. Най-интересното е, че този дето ще го оставим да потаря същия клас, не участва в броя на учениците, които ще формират паралелка.
2.Ще настъпят ли промени във въпросната Наредба №7 или в новия закон, относно броя на учениците и формирането на паралелките?
Ако този проблем не получи адекватно решение чрез нормативен документ, неграмотните ще се множат, а директорите ще продължават  да прилагат  номера с т.н."мъртви души".