Започвам тази тема във връзка с изказването на министъра да се учи в съботите. Идеята е по-запознати от мен с българското законодателство блогъри да ни обяснят юридическа та рамка.
Чл. 262. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Положеният
извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или
служителя и работодателя, но не по-малко от:
1. 50 на сто - за работа през работните дни;
2. 75 на сто - за работа през почивните дни;
3. 100 на сто - за работа през дните на официалните празници;
4. 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време.
(2) Когато не е уговорено друго, увеличението по предходната
алинея се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с
трудовия договор.
8<--------------------------------------------------------
Чл. 147. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Не се разрешава полагане на извънреден труд от:
2. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) бременни работнички или служителки;
3. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) майки с деца
до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с
увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие;
8<--------------------------------------------------------
Чл. 146. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Продължителността
на извънредния труд през една календарна година за един работник или
служител не може да надвишава 150 часа.
(2) Продължителността на извънредния труд не може да надвишава:
1. 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец;
2. 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица;
3. 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни.