През лятото в Германия случайно попаднах на календар на Веледа (козметична фирма) от 1990 година. Бях заинтригувана от интерпретацията на някои приказки на Братя Грим, пленена от илюстрациите и с ентусиазъм преведох и за вас текста. Моля да ме извините за възможни неточности и трудно разбираеми места, но не съм професионален преводач, а английския текст беше с "повишена" трудност. Освен това снимките на илюстрациите са с по-голям обем от възможностите на сайта за публикуване, за това ги предлагам в клип. 

Grimm.wmv

Звездните талери

(Братя Грим)

Превод: Катя Белопитова

Имало едно време едно малко момиче. Когато баща му и майка му умрели, то останало толкова бедно, че си нямало повече нито стаичка, в която да живее, нито легло, в което да спи. Нямало нищо друго, освен дрехите на гърба си и парченце хляб в ръката, което човек с милостиво сърце му бил дал. Момиченцето, обаче, било добро и набожно. И така, изоставено от всички, с доверие в Бога, то тръгнало по света. В полето го срещнал един беден мъж, който му казал:„Ах, дай ми нещо за ядене. Толкова съм гладен!” Момиченцето му дало цялото парче хляб и го благословило:„Бог да те благослови!” И продължило нататък. След това срещнало едно дете, което плачело и говорело:„Студено ми е на главата. Подари ми нещо, с което да я покрия.” Момиченцето свалило качулката от главата си и му я подарило. Като повървяло още малко срещнало друго дете, което пък си нямало връхна дреха и мръзнело от студ. Момиченцето му дало своя жакет. Вече се стъмнило, когато то стигнало до една гора. В нея срещнало още едно дете, което този път го помолило за ризката. Набожното момиченце си помислило: „Тъмна нощ е, никой няма да ме види, че съм гола. Мога да му  дам ризата си.” Бързо свалило ризката от гърба си и я дало. Както стояло голо и само в гората, изведнъж от небето започнали да падат звезди и това не било нищо друго, а твърди, лъскави талери, и въпреки, че току-що дало ризката си, изведнъж се оказало облечено в нова ризка от най-тънък лен.

Момиченцето събрало талерите в новата ризка и било богато през всичките дни на живота си.

 

Вълшебните приказни теми на Братя Грим

За деца и възрастни

Автор: Д-р Уйлям Ф. Даймс

Календар на „Веледа” за 1990 година

(превод със съкращения от английски Г. Трифонова)

Детските и семейни приказки, събрани и обработени от Братя Грим, са съкровищница от мъдрост и знание с непреходна стойност и присъстват винаги в непрекъснато обновяващия се кръг от читатели. Те са не само поучителни приказки за забавление на стари и млади от времето, когато не е имало радио и телевизия; тези приказки са пълни с тайни значения, които могат да разбулят истинската природа на човешкото съществуване и мистериозната сила на човешката душа. Те докосват непосредствено нашите сърца и представляват богата храна за задоволяване  нуждите на душата.

За децата идеалният начин е разказването на приказките, но не всички приказки са добри за разказване и четенето им от възрастните е повече или по-малко равностойно на разказването, особено за децата, които все още не могат да четат слято. На децата над девет години, които могат сами да четат, е добре да им се дават вълшебни приказки в илюстровани издания.

Възрастните ще имат възможност да си обяснят по нов и различен начин образа на душевния живот, представен в тези приказки, ако тяхната собствена житейска философия съответства на дълбокото значение на думите и тълкуването на приказките. Тази философия ще ги ръководи във важното изследване на скритото във вълшебните приказки и в мъдростта на легендарните измислици и документирани истини за човешката еволюция. С така спечеленото знание възрастните израстват в разбирането на  собствена си човечност.

Тук може би възниква проблем и нужда от обсъждане как възрастните представят вълшебните приказки на децата. Образът, който се представя, трябва да бъде чист и прост, без интелектуални интерпретации. За възрастните дълбокото разбиране на думите и интерпретациите са много важни, без тях те са неспособни да останат в простата вяра на детството. Това разбиране носи кръста на началото на познанието, което представлява модерното съзнателно търсене.

Вълшебните приказки са интерпретирани по много различни начини и са обсъждани в светлината на всичко: от митологията до популярната и дълбочинната психология. Тълкуването може също да се основава на изчерпателно всестранно приближаване до основната природа на човека, представена от Рудолф Щайнеровата духовна наука антропософия. Достойни за похвала работи са публикувани от автори, които показват подобна на Щайнеровата проницателност; те просвещават и хвърлят светлина върху духовната област, където тези вълшебни приказки имат място.

В календара на Веледа за 1990 година, на страницата за всеки месец от годината, е представено типично място на действие от вълшебна приказка, което илюстрира основна и съществена човешка способност и по такъв начин се грижи за хигиената на душата чрез много основни сетива. Традиционно за Веледа календар са включени приложими в практически план знания за широко разпространени по света растения.

Ние сме много благодарни на Daniel Boillat, художничка, която работи в Дорнах, Швейцария, за илюстрациите на този календар.

Надяваме се, че този Веледа Календар ще достави удоволствие на много хора и ще им помогне да обикнат, разберат и оценят високо това съкровище от мъдрост, което се намира във вълшебните приказки на Братя Грим.     

                                                        Снежанка

                                                           януари

                                                        Картина:

Царският син случайно видял Снежанка в стъкления ковчег и я помислил за умряла.

Бележки по интерпретация:

Снежанка, чистата човешка душа, се е инкарнирала на земята, където се изправя срещу форма на съществуване, за която единствено валидна е само външната реалност на сетивата. Тази форма на съществуване се представлява от Царицата. Джуджетата са част от елементалните духове, които осигуряват подслон и храна за душата. Снежанка е нападана три пъти: в нейното дишане (когато я пристягат с връзките на роклята), в главата (физическата основа на нейното мислене, чрез отровния гребен) и в нейния метаболизъм ( с отровната ябълка).Видима е връзката с тройния аспект на човешката природа, представен в антропософията (тяло, душа, дух или по друг начин - чувстване, мислене, воля - б.р.). Кралският син е човешкия дух, който се пробужда в спящата душа и я насочва към истинското и предназначение. По този начин се преодолява привързаността към извора на живота.

Растение:

Ябълка

За ботаниците е трудно да обяснят какво представляват плодовете. Не ботаниците печелят от тази загадка, ако се вгледат внимателно в различните растителни плодове: грозде, червено или черно френско грозде, ягоди, шипки, портокали, краставици, кестени и ябълки. Говорейки на ботанически език, ние не ядем „плод”, когато ядем ябълка, а месесто цветно главно стъбло, което е оформено около пергаментово изглеждаща сърцевина, която заедно със семките е истинския плод. Повече или по-малко това може да се каже и за ягодите и шипките.

Символизмът на ябълката се базира на библейската история за Сътворението. В Рая ябълката е дървото на познанието за добро и зло, а плодът и е греха.

Ябълките не играят голяма роля в медицината, както и голяма част от подобните плодове – круши и дюли. Настъргана ябълка е добра за деца, които имат диария. Ябълков чай се прави от кората на ябълките.

В антропософската медицина, по внушение на Р. Щайнер, ябълковата сърцевина се използва заедно с кожицата на ореховата ядка за направата на фармацевтични препарати, които се дават само с рецепта.

Ако се разгледа разрязана през средата ябълка, ще се види чудо: геометрично перфектно разположена около центъра петолъчна звезда. Едно от чудесата на природата след теб!

Трите горски джуджета

февруари

Картина:

Благодарение на три джуджета доброто момиче намира ягоди под снега.

Бележки по интерпретация:

Човешката душа има потенциал и за добро, и за лошо. Добродетелите са представени от работливото момиче, пороците – от мързеливото. Вълшебните приказки показват каква съдба очаква добродетелните и порочните. Джуджето помага на този, който има дар от добродетели в душата си – на него дава добри неща. Красотата на душата се проявява и във физическа красота и това се вижда по-специално в израза на лицето. Добродетелта устоява на интригите на злото. Кралят представлява човешкото духовно его, това обединение с душата, която се представя като жена. Ако порокът печели първоначално душата, има опасност духовните добродетели да потънат и да бъдат завлечени от реката на живота. Споменът за силата, която дава добродетелта, е повика към егото да победи злото. Накрая добродетелта се превръща в собствено решение.

Растение:

Ягоди

Ягодите, като ябълките, не са истински плодове.Сочната част, която ние обичаме толкова много, е много уголемена месеста ботаническа чашка. Сухите семчици с много по-малко сила се схрускват между зъбите, отколкото истинските плодове и за това ягодите  се наричат „сложен” плод, а също така и „псевдо плод”.

Само дивите ягоди се използват с медицинска цел. Те са малки, но техният аромат и вкус е най-силен. Ягодите съдържат желязо и заради това, и заради техния цвят се смята, че са добри за кръвта в популярната медицина. За илюстрация, в сравнение с копривите, които съдържат много повече желязо, ягодите фактически имат малко желязо. Наблюдението, че дивите ягоди помагат, ако човек има проблем  с преработването на желязото е вярна, обаче това е само когато дейността е качествена (подобрявайки железния метаболизъм) вместо да е качествен (увеличавайки железния метаболизъм) плода. Ожулването от копривата на едната от двете ръце показва какво да правим с желязото, когато го намерим (истински железен дефицит е рядко срещан в диетата на цивилизованите нации).  Във всеки случай растението се държи според заложения от природата модел, подобно на феномена на заболяването в човека.

Ягодите се  използват в антропософската медицина. В комбинация с вино от тях се прави специален препарат, използван за хармонизиране на функционалните разстройства в черния дроб. Това се прави чрез синтеза и разпадането на захарта в човека и природата.

 

Пепеляшка

март

 Картина:

Пепеляшка танцува край гроба на майка си под леска (лешниково дърво).  По нейна молба бяла птица я поръсва със златисти листенца.

Бележки по интерпретация:

Пепеляшка представлява човешката душа, която търси себе си  и минава през много страдания преди да стане готова да се съедини с духовното его. Нейните две неприятелки са доведените и сестри, „подли и с черни сърца”,  те са образи на скритото зло в човешката душа. Пепеляшка е представена като прислужница в сърцето на дома - кухнята: силите на сърцето се увеличават от човечността и предаността. Куполът на лешниковият храст, който расте върху гроба на майката и оказва голяма помощ. Пепеляшка изпълнява трудна задача преди да бъде допусната на бала, организиран от Краля, за да се избере невеста за кралския син. Душата се подготвя, преди да се съедини с духа. Три пъти тя казва на бялата птица: „Поръси ме със злато и сребро”. Всеки път тя получава това, за което моли – блестящи и великолепни дрехи: тя получава мъдрост и сила от размишлението. Така накрая тя става достойна за съюза с кралския син (символизиращ пробуденото его).

Растение:

 Леска

Леската с нейните лешници не е ли единствената, която расте най-вече в гробищата и  разперва клони над гроба на майката на Пепеляшка?  Според фолклорната традиция, това е магическо дърво, което се е използвало в различни видове древни ритуали. Лескова пръчка се използва за  намиране на скрито съкровище, широко се използва като лек в древното изкуство за лекуване със състрадателност.Във фолклора най-често за леската се говори като за дърво на злото. Никъде тук, в приказката, това не се споменава, както и че расте в гробищата.

Леската, върбата и други дърветата, които имат реси са група, чиито костилки имат много голяма хранителна  стойност. Те действат подсилващо на нервите и това е тяхната хранителна полезност и истинското им предназначение. „Седем лешници на ден и няма да си гладен”, казват германците. В английският език това е казано по-грубо: „Повече лешници, повече незаконни деца”. Цели или счукани лешници често се прибавят към шоколада, към сладкишите и се предлагат в сладкарниците. Пълномаслените им мазнини са най-важното отличително качество за кулинарното им използване, а също така и като скъпа, най-качествена съставка на козметични продукти.

 

Рапунцел

април

 Картина:

Бащата на Рапунцел открадва от омагьосаната градина няколко корена маруля за жена си.

            Бележки по интерпретация:

Рапунцел като че ли е човешка индивидуалност, която все още има древна атавистична връзка с духовния свят и със силите на земното майчинство. Това се показва чрез дългите златни плитки. Чрез бащиното престъпление тя е придобила магична  сила, която я е издигнала в една кула, където престоява до дванадесетата година, до началото на нейния пубертет. Така е представено началото на затвореното единство между първоизточника - астралната душа и физическото тяло. Нейната древна ясновидска дарба се представя като чародейство, което я предпазва жива, но също така я издига до висотата да създаде нещо ново, свободния импулс ( царския син ) достига будно съзнание (високата кула) и съюз с душата. Ако този съюз с новия първоизточник издържи,  старото ще бъде  пожертвано: Рапунцел губи русите си коси, а царския син - своите очи (способността да разбира нещата духом), след което силата на любовта, присъща на душата  (сълзите от радост на Рапунцел), възвръща зрението му. Съюзът на двамата означава началото на нова епоха, показана и чрез раждането на близнаци.

Растение:

Салата „Маруля”

Марулята прилича на бременна жена и расте като бременна във вълшебните приказки. Това е по-правилно разбиране, отколкото като салата в ежедневието. Ботаническото име на растението е Valerianella lokusta, и това показва, че растението е малък едногодишен роднина на големия многогодишен валериан, Valeriana officinalis. Те имат много близко родство, тъй като корените и на двете растения съдържат единствено по рода си сложно съчетание от съставки, от които се извлича валериан, най-доброто успокоително в природната медицина. Растенията с успокоителни свойства от този сорт се считат за равностойни на синтетичните химически транквилизатори от рода на Валиума и Либриума.

 

Дванадесетте братя

май

 Картина:

Сестрата откъсва дванадесет лилии от градината на омагьосаната хижа.

Бележки по интерпретацията:

Творческите етерни сили от дванадесетте района на зодиака издигат човешкото физическо тяло. Тук ние намираме дванадесетте зони на органиката и дванадесетте сетива (поред Р. Щайнер: сетивата за допир, живот, движение, равновесие, мирис, вкус, зрение, топлина, тежина, за език, мислене и Аз-а). Във вълшебните приказки те се представят от дванадесетте братя. Днес вече дванадесетте сетива не се разглеждат като най-важния първоизточник на творчество; те като че ли са изгубили значението си. Царската дъщеря със златна звезда на челото е душата, която търси знанието; тя тръгва да търси своите дванадесет братя. Намира ги в сферата на нощта и на гората (сферата тук не е видима от сетивата). През деня тя е видяла лилиите, но не е успяла да разпознае в тях своите братя. В своята невинност тя ги откъсва с ужасяващи последствия. Лилията представлява света на рая, на духа. Ако тя се откъсне, светът потъмнява и това място в приказката приема просто земно обяснение – гарваните. Задачата след това е да се освободят те и съдбоносната грешка се изкупува с много години, прекарани в мълчание и тъга. Когато времето на изпитанието свършило, възвишеното знание се връща (гарваните са освободени чрез заклинание) и това води след себе си  пречистването (изгарянето на клада) на по-нисшия душевен източник.

Растение:

 Лилия

Бялата лилия и червената роза  са най-важните символи, свързани с Дева Мария. Лилията перфектно представя чистотата и невинността, непорочното майчинство. Подчинени на християнския символизъм, лилиите и розите винаги са заемали централна позиция в манастирските градини и за тях се полагали много грижи, в сравнение с много други билки, които растат около тях. Лилията няма медицинско значение.

За разлика от розата, лилията няма дълбоко навлизащ в земята корен; свойствената и  форма е хексагон ( тя има шест венчелиста и  шест тичинки), който я свързва с космоса и я превръща в най-важното слънчево растение.

Древна легенда твърди, че лилията е израснала от млякото, което се разляло по земята, когато Хера кърмила бебето Херакъл. В средновековната система от свързани качества като комбинациите студено/топло и сухо/мокро, лилиите са „горещо и влажно”, докато розите са „студено и сухо”.

В средновековието е познат препарат, който е правен от изложени на слънце в зехтин за няколко седмици бели лилиеви венчелистчета. Този зехтин с лилии се е използвал като мека болкоуспокояваща лапа за тумори. Днес само тигровата лилия се използва в хомеопатичната медицина за третиране при редица женски смущения.

 

Хвойновото дърво

юни

 Картина:

Вълшебна птица се издига от мъглата, която гори като огън около Хвойновото дърво.

Бележки по интерпретацията:

Хвойнови вейки са горени върху сакралните олтарите на древните друиди. В тази огнена приказка дървото представлява сферата на душата, където стари душевни сили са пожертвани като единствен начин да победи новото. Като в приказката за Снежанка, жена, която копнее да има дете се наранява и  кръвта и пада върху снега. Истинското его идва с раждането и това се разбира като жертвоприношение  на ограничената в кръвта душа, източник на всички богатства на древната мъдрост: богатата жена умира, когато се ражда детето и.

Мъжът, като духовна реалност, е съединен със земния свят: бащата си намира втора жена, която му ражда второ дете – Марлинхен. Това дете представлява  ниво на съзнание, което е фокусирано на земния свят в непознаване на греха. Нейното име води произхода си от Мария Магдалена, библейската разкаяла се грешница.

В картината на смъртта на Малкия брат и връщането му към живота се отразява библейската концепция  за възкресението и приказката завършва със сцената, в която силите, които са били обърнати към злото са разрушени и Детето на духа се възнася сред  пламъците на пречистването.

Дърво:

 Хвойна

Хвойната принадлежи към семейството на кипарисовите дървета и с останалите иглолистни (смърч, бор и др.) съставляват група, чиито семена се предпазват с люспи. В този случай, както и да го кажем, дървените люспици не могат да израснат като дърво, но се срастват около семките във формата на ягодоподобен плод, което фактически е вид ягодоподобна шишарка. Хвойновите „ягоди” имат нужда от три години, за да узреят. Те съдържат бързо летлива мазнина и захар и се използват най-вече в сезона на направата на немско кисело зеле и за консервиране на риба. В медицината се използват като диуретик и антиревматично средство.

Друг начин на употреба е в дестилирането на ликьори: аквавит, джин. „Джин” е другото име на това дърво. Летливата мазнина и ресите на дървото имат също медицинско приложение. 

Използването на хвойнови вейки като хвалебствие по време на жертвоприношения навярно означава пречистване. Освен това хвойновото дърво се представя като даващо жизненост, енергия и имащо подмладяваща сила.

 

 Спящата красавица

юли

Картина:

Царският син минал през непроходимия храсталак и влязъл в дворцовата градина.

Бележки по интерпретацията:

Жабата изскочила от водата на земята и казала на Царицата, че молбата и ще се изпълни и тя ще си има дете. Земноводните представляват много ранен етап от човешката еволюция; по такъв начин се обяснява прехода от водно създание към земното създание. Детето е нова душевна сила, пристигането на която е бленувано и предизвестено, това е скрития подарък на цялата средновековна мъдрост. До началото в приказката има само дванадесет златни съда: само силите на мъдростта, които принадлежат на дванадесетте звезди (от зодиака) могат да бележат със знак кой ще ги получи. Органът за възприемане се нуждае от допълнителни сили, които да отиват отвъд това, за което той е пригоден да възприема. Придобиването на тези допълнителни сили може да има фатално последствие и първоначално на младата душа и се струва, че ще умре. Това е част от плана на еволюцията, но може да се промени и съдбата се представя със значение на не смърт, а забавяне във времето.

            Първопричина новата душа да започне да работи е развитието на способността за мислене  - оттук и включването на въртенето и вретеното в приказката. Царят, като представител на един по-ранен свят, искал тази способност да се развива нататък, но това вече го имало в тази реалност (старата кула). Убождането с вретеното (контакта с новите душевни способности) предизвиква заспиването на целия дворец за сто години, което посочва общата човешка участ.

Живият плет от бодливи храсти слага граница на сферата, в която царува съня. На немски шипката от там е взела името си ( Wacholder). Отново идва помощ отвън, и то не преди да мине даденото време. След това царски син от друго царство, в чиито образ се представя силите на его-то, помогнал на новата душа да намери правия път и е причина тя да се разгъне. Сватбата е широко разгласена.

Растения:

 Роза, Шипков храст

            Говорейки за лилията, вече казахме, че розата е един от символите на Мадоната. Мария е Мистичната роза, символ на непорочната чистота и съвършената любов. Непроходимият шипков жив плет около царския дворец може би е паралел със живия плет около средновековните замъци в Романът на Розата.

            Розата сама по себе си не е медицинско растение. Тя е съвършена хармония на формите. В средновековието това качество било определяно като „студено и сухо”, и се е отразявало в страхотната сила на корените и в прохладния, освежаващ ефект на розовата вода и розовото масло. Споменатите две свойства се използват в козметичната промишленост, най-вече в колд кремовете.

Плодовете на шипката, шипките, са псевдо-плодове;  месестата част (плода на шипката) расте около една космата сърцевина и отвън е истински плод. Тази оранжево-червена част е богата на витамин С и за това се използва за чай и сладко. Сърцевината се използва за чай при смущения в пикочния мехур.

 

Баба Хола

август

 Картина:

Работливото момиче изважда опечения хляб от фурната.

Бележки върху интерпретацията:

Историята за баба Хола представя законите, което управляват човешката съдба в картини и така е възможно да се представят картините на човешкото прераждане и кармата. Двете дъщери са сравнени една с друга: едната е работлива, другата – мързелива. Посоката на тяхната съдба е с убедителна морална логика.  Всяка от тях е показана да отива и да се връща обратно от този в следващия свят. По пътя момичетата, първо работливото, после и мързеливото, срещат фурна, пълна с опечен хляб (храната за душата трябва да бъде действително сграбчена), дърво, отрупано  с узрели ябълки (плодовете на духа трябва да бъдат твърди) и накрая къщата на баба Хола, която има връзка с годишните времена. Историята показва, че има връзка между човешките добродетели и пороци и природните събития и в частност там, където времето и климата са замесени. Модерното мислене е изгубило цялото знание за това, и Рудолф Щайнер приема за  много важно, че истинското знание се възстановява.

След нейното връщане за живот на земята, работливото момиче изглежда по-способно от преди; нейната най-голяма добродетел печели значително преимущество. Златото на душата е дадено на нея като начин да се направи добродетелта видима и доловима от всички. Индивидите, които не могат да развият нейните добродетели, не могат да натрупат съкровищата на мъдростта и пренебрегват своите морални задължения започват своя следващ земен живот обременени „в преследване на щастието”, като се стремят да направят по-добро това време.

Растение:

Жито

От стари времена земните хора са приготвяли своята храна от зърнени треви -   пшеница, ръж, овес, ечемик, просо, царевица, ориз – в повечето случаи като най-ранен плосък безквасен хляб. Природата произвежда продукция от различни семена и от нея трябва да се избере само житно зърно. Човешките същества – мелничари и хлебари – продължават процеса на превръщане  по-нататък. Материята трябва да се превърне в храна, подходяща за човешки същества. Произходът на английската дума „хляб” показва ясно този път; тя води началото си от староанглийската дума breowan, която означава „запарвам” и указва за ферментационен процес. Старинен процес, който се използва и до сега за направа на ферментирал във вода хляб (квас). В модерните времена ферментирала напитка се прави от пълнозърнест хляб и суроватка, позната като Brottrunk  и се намира във всеки магазин в някои европейски страни.

Използването на хляба като медицинско средство е малко познато. В миналото хлебни трохи са били използвани като „ап excipient” от аптекарите и препечения ръжен хляб като средство против диария. Препеченият хляб, особено ако е добре препечен, се използва и днес като средство против диария.

 

Момичето без ръце

септември

 Картина:

Момичето без ръце яде круши в Царската градина.

Бележки по интерпретацията:

В голяма част от вълшебните приказки се разказва за хора, които са сключили договор с дявола. Така стават материално богати, но цената, която трябва да платят  най-често е тяхната душа. Това се случва и в тази история. Мелничарят, живеещ в голяма бедност, моли странника, спрял през мелницата да му се отплати, като го направи отново богат. Старото богатство на душата е изразходвано. Дяволът ще се задоволи само с жадуваната връзка с физическото тяло – материално богатство или интелектуално знание. Мелничарят неволно му обещава да му даде своята дъщеря. Дяволът не може да задържи здраво момичето, но все пак нейните добродетели могат да го предпазват (момичето представлява чистата душа в нейните морални усилия). Тя загубва ръцете си и не може да взема активно участие в света, докато не претърпи процес на развитие и напредък.

Нейният път я води в кралската градина. Пазена от един ангел, тя хапнала круши (за разлика от ябълките в Рая), защото била гладна: приела ново, различно познание. Кралят се оженил за нея: осъществил се е съюз между духа и душата.

Нейните изпитания още не били свършили. Като резултат от изопачаването на истината под въздействие на Дявола, младата кралица напуска двореца и тръгва по широкия свят за дълго време да се учи. Ученето причинило израстване отново на ръцете като знак, че тя може да употребява тези органи отново за действие и като възможност да вземе своите морални импулси от света. След това кралят отново я намира: възприемчивото его и чистата душа се съюзяват.

Дърво:

Круша

Крушата е образ на живот, преливащ от чувства. Сладкият, сочен плод буквално се разтваря и втечнява, твърде различен от своя сродник, ябълката. Каква е причината, защо крушата прилича на капка?

Крушите преди всичко се използват за ядене като плодове, но също така се използват за източник на захар. Захарта се намира в три вида в растителното царство: цвеклова захар, тръстикова захар и плодова захар. Трите вида захар имат различно действие върху трите физиологични системи на човека: цвекловата захар преди всичко върху нервите и сетивата, тръстиковата захар – върху ритмичната система (сърце-бял дроб) и плодовата захар – върху метаболизма.

Крушовата захар се намира в концентрирания крушов сок. Той се произвежда трудно от богатите понастоящем страни с твърде субсидирани земеделски култури, които имат нужда непрекъснато от използване на захар, категоризирана като природна захар от високо качество. В прединдустриалната епоха и по време на война плодовата захар е била широко употребявана, когато е имало недостиг на рафинирана захар.       

 

Шестте лебеда

Октомври

 Картина:

Прислужницата, която е дъщеря на Краля, плете шест ризи от цветето Богородичка за своите братя.

Бележки по интерпретацията:

Ожесточено преследващ диво животно по време на лов, Кралят изгубил пътя си в гората. Ако ние следваме дивеч до точка, където изгубваме представа за всичко останало, ще го разберем. Резултатът е отново съюз с дама, която била привидно непозната. Кралят имал седем деца от своя първи брак: шест момчета и едно момиче.

Извършвайки вълшебство, което знаела от своята майка, новата Кралица успяла да подхвърли ризи, в които имало зашито магическо заклинание и така превърнала шестте момчета в лебеди. С магическото знание, което и е поверено, тя успяла да промени децата  (пробуждайки силите на духа) и да ги прати във въздушното царство, от където не биха могли да влияят върху земната реалност. Женската рожба (първичната чиста душа) продължила да съществува недокосната от тези интриги и нейната задача била да избави своите братя, за да могат те отново да действат в земния свят. Тук е скрит повикът да бъде направена жертва.

 Цветето Богородичка (райската мъдрост) изисква да бъдат посяти всички цветя заедно. В приказката се изисква да бъдат направени ризи за всички братя за шест години, прекарани в мълчание (поддържайки медитативно състояние в душата). След това се случили и други изпитания. Прислужницата се омъжила и станала Кралица и дала живот на три момчета, всяко от които приличало на нея. Тя си пробила път сред плодовете на духа, но дяволските сили я отнесли и задържали далеч от света. Голямо престъпление спрямо съкровищата на духа е да ги придобиеш твърде рано. За това братята са осъдени да умрат, като в  приказката за дванадесетте братя, и са спасени в последната минута. Братята са избавени, когато времето на изпитания стигнало до своя край.

Растение:

Богородичка, Астра

Има много цветя, които носят името „звезда” (сред тях и Богородичка или Sttelaria species (stella=звезда)), особено Stelaria holostea, най-голямата звезда; астри (aster=звезда), особено Aster tripolium, морската астра или морската звезда и Aster amellus, италианската звезда; членовете на Callitriche genus, подобни на водната звезда. Много от растенията имат научни или популярни „звездни” имена, като Астранция, Витлеемска звезда.

Звездата на звездите между цветята, родът, което е дал семейството на маргаритките е с най-ново научно име Asteraceae. Всички са роднина с това семейство, което включва и популярните Димитровчета.

Астрите не играят роля в западната медицина., но е несъмнено възможно в народната медицина в някои други части на света да се използват богородичките или звездните цветя.

Всички цветя са истински звездни цветя, които водят съществуване между рая и земята, под различните въздействия на фиксираните звезди и планетите, отразявайки тяхното богато разнообразие тук, на земята.     

   

Горската къща

ноември

 Картина:

По-малката дъщеря на дърваря се грижи с любов за животните.

Бележки по интерпретацията:

В тази приказка се разказва за омагьосани и погубени не само хора, но и животни.

Беден дървар имал три дъщери. Той помолил всяка от тях да му занесе храна в гората. Всяка загубила пътя, въпреки че го била маркирала със зърна (просо, леща, грах). Безполезното маркиране на пътя с храна, която птиците харесват, довежда до там, че и трите дъщери пристигат в една хижа в гората, вместо при баща си. В хижата имало един стар, побелял мъж, кокошка, петел и пъстра крава. Това били Краля и трима от неговите служители, които били омагьосани. Тяхната съдба била да живеят в този вид, против истинската си същност. Съдбата на четиримата в хижата зависяла от доброто поведение на момичетата, които губели пътя. Така преобразени физически, заедно с тях бил омагьосан и целия свят, царството на природата. Силите на вечността втвърдили материалния свят и довели до разбулване на неговата вътрешна същност.

Оставена свободна и сама в хижата, най-малката дъщеря, за разлика от по-големите сестри, първо се погрижила без егоизъм за всички животни, докато нуждите им били задоволени напълно и едва след това отишла да спи.Силата на любовта към всичко живо, като тази на св. Франциск от Асизи, откупува света. За това двете по-големи сестри били изпратени на работа като въглищарки, след като отгледали децата.

Растение:

Варива (леща, грах)

Лещата и граха са варива от семейство Leguminosae. Шушулката им е семенник, който се разцепва при отваряне, откривайки редица от отделни семена (леща, грах и други), наедряващи от оскъдна на хранителни вещества плацента. При граха и боба това се вижда по-ясно: вие натискате шушулката и семената падат от нея много лесно.

Варивата са ценни като твърде мъчно смилаеми и основното им медицинско качество е предизвикване на метеоризъм, изпускане на газове. Готвенето им не изисква много усилия. На езотеричните ученици като Питагор (5 – 4 век пр. Хр.) било забранено да ядат боб: в противен случай цялата активност на организма щяла се концентрира в метаболитната система и това щяло да им попречи да мислят. (Пълният стомах се бори с главата).

Народната традиция използва варивата за да свърже сферата на материалното с духовното (по-скоро на мисленето и духа): паница с грах или боб, които увеличават обема си при накисване, е пожелание за добро бъдеще и издута кесията.

Боб под формата на чай е добро диуретично средство в народната медицина.

 

Пъстрокожка

декември

 Картина:

Пъстрокожка прибира роклята, която прилича на слънцето в ореховата черупка.

Бележки по интерпретацията:

Жената на Краля умряла. Преди смъртта си тя го помолила да не се жени за жена, която няма прекрасни руси коси като нейните и не е толкова красива, колкото била тя. Кралят не могъл да намери друга такава жена, освен тяхната собствена дъщеря и за това, въпреки, че било грях, той поискал да се ожени за нея. Кралят е земен човек, Кралицата е атавистичната връзка с духовния свят, дъщерята е развиващата се човешка душа. В приказката дъщерята разбрала неуместната природа на съюза със своя баща и решила да го напусне и да поеме своя собствен земен път.

Тя взела три скъпоценни и любими неща: пръстен, вретено и макара, всичките направени от злато. Това са символи на истинско духовно съществуване, духовна възприемчивост и съхраняване на духовността. Тя поставила три от своите най-красивите и изящни рокли в една орехова черупка: едната греела като слънцето, другата – като луната, а третата приличала на блещукащите звезди. Пътят към райската мъдрост е затворен: орехът представлява човешкия череп с мозъка, абсолютно наподобяващ по форма ореховата ядка. Тя се заметнала с мантия, ушита от кожени парчета от всички животни по земята (по този начин е представено животинското царство): душата е представена обвита в одежда от животински  импулси и инстинкти. На английски кралската дъщеря се казва Allerleirauh, което означава „ всички кожени парчета”.

Пъстрокожка е взета от гората ( сън на съзнанието), за да стане слугиня в кралския двор (сферата на действието). Тук нейната съдба е еднаква с тази на Пепеляшка и тя трябвало да върши черната слугинска работа в кухнята. Тя показала своите способности, когато трябвало да приготвя храната на Краля ( храни неговата душа и дух). Дала му подобаващи подаръци от небето ( външен вид на душата, която е отворена за духовните неща), показвайки обичта си към него и връзката си с него.

Растение:

Орех

Като ябълката, орехът е едно от чудесата на Природата. Това е цяла група растения (с „каменни” плодове). Тъмнозелената кожа на младите плодове е богата на танин; разцепва се при отваряне, когато узрее и освобождава „камък” - ядката. Изисква се сила , за да се счупи орех, да се отвори и да се намери това, което е скрито вътре. Ако вие счупите внимателно ореха, ще видите ясно бразда и  две двойки симетрични седемделни листа - ядки, лъжливо забулени, които изглеждат като човешки мозък или бели дробове. Ореховата ядка е богата на мазнини и това я прави високо калорична и много полезна за храненето. Дървени дялове само отчасти разделят седемделните листа - ядки, които са  свързани като мостове над тези дървени разделители. Ако разделянето беше извършено,  семето щеше да се състои от четири отделни части.

Семето-ядка е обвито от фина семена кожица, богата на танин ( това е по-забележимо при лешника, за това той е по-тъмен на цвят). В антропософската медицина от тази семенна кожица, заедно с ябълкова сърцевина, се прави специално лекарство ( за това може да се прочете в страницата за месец януари). Ореховата ядка съдържа много танин и силно летлива мазнина. Използва се за направа на препарати за лечение на диария ( за вътрешна употреба) и за подобряване състоянието на кожата (външна употреба).