Поводът за написването на тази учебна статия е коментарът на колежката – преподавател по български език на 7-ми клас, който тя направи, докато четеше публикувания тест във вестник „Кандидат-гиманизист”. Тя категорично заяви, че учениците никога не са учили коя дума се нарича омофон, затова е неуместно в теста да се дава въпрос, в който e употребен този термин.

Омофон произлиза от гръцкото homo – ‘еднакъв, подобен, същият’ и phone – ‘звук’. Това са думи, които се произнасят еднакво, но се пишат различно и означават различни неща.

Примери:

шев (шиене) и шеф (началник)

маг (магьосник) и мак (цвете)

рог (на животно) и рок (танц)

За да направим разликата с омоними и омографи, накратко ще ги споменем и тях.

Омоним – произлиза от гръцкото homo – ‘еднакъв, подобен, същият’ и onoma – ‘име’. Омонимите са думи, които звучат и се пишат еднакво, но означават различни неща.

Примери:

коса (окосмяване) и коса (инструмент за косене на трева)

град (селище) и град (градушка)

Омоними често се получават и между две форми на думи, които са различни части на речта.

Примери:

мина (съществителното ‘рудник’) и мина (глагол – 2. и 3. л. ед. ч. мин. св. време)

син (съществителното ‘мъжка рожба’) и син (прилагателно, означаващо цвят).

Съществува деление на пълни и непълни омоними. Пълни омоними са онези думи, които са едни и същи части на речта и съвпадат по форма (вила, коса). Непълни омоними са думите, които представляват различни части на речта и не съвпадат по форма (син, мед).

Омограф – произлиза от гръцкото homo – ‘еднакъв, подобен, същият’ и grapho – ‘пиша’. Това са думи, които означават различни неща, произнасят се различно, но се пишат еднакво.

Примери:

вЪлна и вълнА

пАра и парА