Та сега да ви разкажа за най-големия и грандиозен концерт, в който съм участвала. Става дума за големия юбилей (30 години) от създаването на фолклорния детски танцов ансамбъл "Венче". Той е единственият запазил се като паралелка в училище цели 30 години. Това е първият юбилей, който се празнува. На ансамбъла беше връчен почетния знак на град Пловдив. Имаше много много много поздравителни адреси, кошници с цветя и най-вече букети. Как ли ги е прибрала госпожата :)? Ще се получи нещо като история в картинки. На концерта смея да кажа,че ние бяхме "звездите". Ние танцувахме в два танца плюс въведението и краят. Извинявам се, но снимките не са много хубави. Обработвам ги един час вече. Надявам се да видите нещо. Снимките в по-голям формат можете да откриете в галерията.

Това са снимките от въведението. Ние танцувахме с мъниците от първи клас.Големи са сладури, не мислите ли? А с тези кърпи беше много трудно, но се справихме. Имаше светлинни ефекти (ние играем изгряващо слънце) и затова е малко тъмно.







На тази снимка кметът на Пловдив г-н Чомаков ще връчи почетният знак на град Пловдив на директорката ни (г-жа Виденова-Теленчева) за целия ансамбъл:



Следващите снимки са по една за танците на четвърти, втори и трети клас (както следва):







Сега сме на ред ние (шести). Танцувахме северняшки танц и сме облечени в традиционни насии за северняшкия танц. Този танц си го танцуваме от миналата година и изобщо не се притеснявахме (за разлика от другия танц, въведението и края).



Нямам снимки на шопския танц (на ветераните), но след това сме отново ние заедно със седми клас и танцуваме тракийски танц. Едно интересно нещо. Между северняшкия и този танц беше шопския и ние трябваше да се преоблечем за 6.14 мин. Беше малко трудно, но все пак успяхме. Това е последния танц преди края.







А това тук е краят. Момичето, което вдигат е от първи клас. Ако се вгледате зад него има жена, която го държи. Това е майката да детето. То ще вдигне бавно венеца, който символизира нашия ансамбъл.







Поканиха г-жа Зоя Рускова художествения ръководител на ансамбъла, която каза няколко думи и след това поканиха всички 140 участника в концерта. Тук по-добре се виждат майката и дъщерята.



На сцената поканиха и нашият любим и много дорър корепетитор г-н Румен Илиев.



Концерта завърши под голямо ръкопляскане. По-късно научихме, че това е единственият концерт, на който кметът е останал от началото до края. Той настоява същия концерт да се повтори в античния театър. Ще се радвам ако изкажете мнението. Надявам се да нямам много правописни грешки =).