Днес много се говори за усъвършенстване на системата на образование. А нима има какво да се усъвършенства? В днешно време не съществува система за образование. Има система за обучаване, система за подготовка за изпити, система за зазубряне, наставничество, но образование, тоест възпитание – няма.

Системно никой не се занимава с възпитание; с дресировка – да: тук направи така, там иначе. Не обиждай възрастните, не вземай чуждото, не се бий, не пий. По принцип, всичко това е правилно и още в библията е написано това, само за пиенето не е казано. Обаче тези правила не могат да се насадят само с преки указания – и се бият, и пият.

Честно казано, ние не умеем да възпитаваме децата. При някои това се получава от само себе си, но при повечето – не. Има такава наука – педагогика, но тя не работи, видно е по резултатите. Изучавайки в педагогически институт изискванията към учителя, открих, че това е, просто казано, списък на качествата на „добрия човек“.

Учителят, по отношение на децата, трябва да бъде добър и честен, открит и разположен към общуване. Трябва да умее да прощава, да се старае да разбере и да оправдае учениците си. Тогава децата ще вземат пример от него и неосъзнато ще му подражават.

Децата неосъзнато ще подражават на всеки един пример, затова е важно той да е правилен. Може да се кажат много красиви думи, но всички те ще преминат покрай ушите. Детето възприема не това, което говори човек, а това, какъв е той.

Още по-силно от примера на възрастния на детето му действа примерът на друго дете, две-три години по-голямо от него. Ето кой е истинският авторитет, ето на кого действително иска да подражава. Затова на малките деца трябва да влияят малко по-големите деца, на тях – тийнейджърите, на тях – студентите. Такова „стъпаловидно“ възпитание ще е значително по-ефективно.

Но начело на цялата тази „възпитателна верига“ все пак трябва да стои възрастният, опитният учител. И този учител, както беше казано по-рано, трябва да бъде „добър човек“. Ето тук е и проблемът. Откъде да вземем толкова „добри хора“? Представете си встъпителен изпит в педагогически ВУЗ, на който ще се определя дали бъдещият студент е добър човек.

Както всеки човек, и учителят има недостатъци. Но ако той не се старае да стане по-добър, отколкото е сега, то няма какво да прави при децата. Това, което човек иска от живота, винаги се проявява в неговите думи и постъпки, в отношенията му с хората, в тази емоционална атмосфера, която разпространява около себе си.

Случва се, учителят да постъпи зле спрямо детето, да му се ядоса, да не забележи неговите добри постъпки. Това не е хубаво. Но ако искрено съжали за това, ако се учи от своите грешки и се старае да не ги повтаря, всичко това ще бъде забелязано от децата.

Децата са по-чувствителни и по-проницателни от нас. Можем да им залъжем мозъка с умни речи, но чувствата им не можем да излъжем. Те веднага разпознават този, който им мисли добро, и на кого са безразлични, кой влага в тях душата си и кой е дошъл само да „изпее“ предмета си.

В крайна сметка, не е така важно да научиш детето на физика и математика, а да го научиш да бъде човек! Какво е това образование? Това е изграждане на човешкия образ. В какво се проявява човекът? В отношенията си с другите хора. Истинската задача на учителя се заключва в това, да научи детето да се отнася към хората така, че за него и за другите да е добре.

Системата на образованието готви учител по предмет, а е необходим учител, който да може да е приятел на детето. Необходим е учител, с когото то да може да разговаря, а не да изслушва наставленията му, който умее да се шегува и да не се държи прекалено сериозно. И разбира се, учителят трябва да бъде оптимист.

По принцип, в някаква степен, учителят трябва да бъде детски психолог. Именно на практика, имащ опит в психологическата работа. Защото само един цикъл от лекции по психология, даже и много подробен, не е достатъчен.

Днес от интернет може да се получи всякаква информация по всеки училищен предмет. Но да направиш процесът на обучение увлекателен, да свържеш изучавания материал с живота, да пробудиш в децата изследователски дух – ето това е истинско педагогическо изкуство.

Може да ви се стори, че изисквам прекалено много от обикновения учител. Но в това е и работата, че в училището трябва да отиват истински лидери, смели хора, с открити сърца и широк кръгозор. Бъдещето не е за политиците и не е за банкерите, а нашето бъдеще – това са нашите деца. Тези, които възпитават децата, изграждат утрешния свят. Прочети