ДЕКЛАРАЦИЯ

Ние,  учители, преподаващи в 44 СОУ „Неофит Бозвели”- град София, заявяваме, че прекратяваме членството си в СБУ към КНСБ и в Синдикат „Образование” към КТ „Подкрепа”. В контекста на учителската стачка, състояла се в периода 24.09.- 6.11.2007 г., и на последвалите я политически и икономически събития настояваме да огласим пред държавните институции, синдикалните организации и пред обществеността причината за нашето решение. Крайно време е управляващият елит и профсъюзните лидери да разберат, че българските учители ясно разпознават техните манипулации и лицемерната им „загриженост” за съдбата на българското образование.

          Настояваме учителските синдикални централи да отговорят публично на следните въпроси:

1.     Защо три месеца след учителската стачка не е направен подробен анализ на провеждането й и на резултатите от нея;

2.     Защо лидерите на учителските профсъюзи не подадоха оставките си, след като българските учители приеха „постигнатото” 18% увеличение на работните заплати като поредното унижение;

3.     Защо синдикалните централи, включително лично господата Константин Тренчев и Желязко Христов, настояваха българските учители да приемат проектоспоразумението, изготвено от Правителството, което включваше единен разходен стандарт за издръжката на един ученик в размер на 1151 лв., а сега, три месеца по-късно, „с тревога” отбелязват, че такъв размер на издръжката ще позволи финансова обезпеченост на училищата само до пролетта на 2008 г. и не може да гарантира средна брутна учителска заплата от 650 лв.;

4.     Защо първото изготвено от профсъюзните експерти проектоспоразумение, което включваше 16 точки, бе огласено едва 18 дни след началото на стачката;

5.     Защо учителските профсъюзни централи не са изискали от МОН да огласи отчет за изразходването на средствата, отпуснати от фондове на ЕС от 1990 г. досега за развитие на българското образование.

 

       С тревога наблюдаваме как държавници, политици и синдикалисти отказват да анализират истинските причини за стачката на българските учители, да видят сериозните последствия от категоричния отказ на управляващите да съдействат за решаване проблемите на българската образователна система.

       Явното пренебрежение към работата на учителя и стоварването върху него на цялата вина за тежкото състояние на българското училище водят до сериозен отлив на педагогически кадри от учителската професия, до напускането на кадърни и опитни учители, до обезверяване на останалите работещи педагози, до срив на авторитета на образователната институция като цяло.

      В заключение припомняме на българските държавници, синдикалисти, на българските журналисти и на цялата общественост какво гласи чл.40, ал.5 от Закона за народната просвета:

               „На учителите се дължи почит и  уважение от учениците, административните органи и обществеността. Накърняването на достойнството и авторитета на учителите е недопустимо.”

             

           30.01.2008 г.