Предлагам в помощ на изкристализиране на точните решения, две идеи:
Най прегнантно: структура и идея!Анатомия и живот!
  Първата мога да назова: "гражданска/учителска инфраструктура".Ограничавам се да говоря (след като става ясно за делегираните бюджети) само за разбирането,че наша цел е да направим училищата центрове на малката ("държава")община, но бихме останали лишени от вътрешно съдържание, ако не намерим чрез какво от наличното в собствената ни историческа памет и достижения, а и от действащи мощни "идеини вихри" днес, можем да оживим и достигнем устойчивост и прогрес на/в нашето дело.
"Гражданска/учителска инфраструктура" - Що е то?
Деф.:Формалните и неформалните процеси и мрежи, чрез които общностите вземат решения и разрешават проблеми, наричаме "гражданска/учителска инфраструктура".
    Успяващите общности ще оценят и ще отглеждат своите "граждански/учителски инфраструктури". Те няма да отправят поглед първо към София, МОН или НС за пари или указания за действия. Необходимо е да  осъзнаем и  взаимозависимостта  между  управлението, бизнеса,нестопанските организации и отделните граждани (учители,родители, клиенти). В частност нашите общности е нужно да осъзнаят, че решаването на проблемите и използването на възможностите не е изключително в компетентността на управлението. Ние е нужно да продължим да водим непрестанна борба чрез формалните и неформални процеси за определяне на общите цели и удовлетворяване на индивидуалните и общностните нужди и стремежи.
   Необходимо е да разработим Граждански/учителски указател в помощ на училищата (центрове на общността) при оценяването и подобряването на нашата гражданска/учителска инфраструктура.Според специалистите в стратегическото планиране в общността е необходимо указателя да съдържа дванадесет компонента, които биха били мерило за уменията и процесите, които трябва да са налице за да се справим със собствените си грижи. Гражданският указател осигурява метод и конкретни ходове, първо, за установяване на силни и слаби страни, и второ, за изграждане на съвместни решения на проблемите. Той предлага среда, в която общностите могат да извършат самооценка на своята гражданска/учителска инфраструктура.
Изграждаме тази структура за да се справим с критичните ситуации, които твърдо мисля, че ще се множат до ескалиране в нови протестни действия!

Компонентите на гражданския/учителския указател:

 

Към какво бъдеще се стремим?

Нужно е да имаме ясно съзнание за своето минало и също така да разработим една общосподелена визия (облик) за това докъде искаме да стигнем.

• Имат ли гражданите (учители, родители, клиенти) споделено съзнание за това, което искаме да стане в нашата общност „Образование”?
• Изработила ли е общността ни стратегически план за повсеместно осъществяване на визията (облика)?
• Ако съществува облик (визия) в общността, как се използва той?
• Какви примери за позитивния собствен образ на общността има?
• Какво е особеното и уникалното на общността спрямо другите общности?
• Как изпълняваме нашите роли в управлението на общността?

Ако желаем да имаме успешно управляваща се институция/и, нужно е да сме взаимоопределящи си обществения дневен ред. Никога сами, но в действие с граждани, бизнесмени, нестпопански организации и местното управление, заедно да се грижим за обществения интерес в Българското образование.

Нови роли за гражданите

• Какви добри примери за гражданско/учителско участие има във вашата общност „Образование”?
• Какъв е храктерът на гражданското/учителското участие настоящем?На противопоставяне и/или сътрудничество се основава то?
• Има ли силни национални, регионални и граждански организации? Как са постигнали това?
• Включват ли се активно гражданите/учителите в по-големите проекти на общността? Ако „да”или „не”, защо?
• Какви възможности за участие в общностното вземане на решения съществуват? Еднакви ли са тези възможности за всички хора/учители?Ако не са, защо?
• Трудно ли ще намерим кандидати за обществените ни служби? Ако „да” или „не”, защо?

Нови роли за местната власт

            Една от най-важните възникващи роли на местното управление е да свиква общностни форуми (конгреси). Когато се съберем зедно за съгласувано вземане на решения и съвместни действия, нашата „хоризонтална”местна власт ще създаде по – силно чувство за легитимност и ангажираност с разработените решения.

• Споделят ли местната власт и общността обща визия (облик)?
• Колко често местната власт си сътрудничи с частните или нестопански организации в решаването на проблемите?
• Средният гражданин/учител участва ли във вземането на решения?
• Вслушва ли се „хоризонталната”местна власт в гласа на общността?
• Осигурява ли местната власт услуги на всички хора/учители в общността равнопоставено?

 

Нови роли за нестопанските организации

            Днес ролята на нестопанските организации (пример: „Пайдея”) продължава да бъде доставчик на услуги и агент на промяната, но в настоящата обстановка на намалено финансиране са подтиквани да бъдат партньори помежду си, с местната власт и частния сектор, за да посрещнат растящите изисквания.

• Кои проблеми в нашата общност „Образование” изискват сътрудничество между нестопанските организации? По тези въпроси какви съвместни усилия между нестопанските организации съществуват?
• Как си сътрудничат нестопанските организации когато става дума за ресурси?
• Как сътрудничат нестопанските организации с местната власт, гражданите и бизнеса?
• Включват ли нестопанските организации своите клиенти във вземането на решения?
• Как нестопанските организации разбират дали са ефективни в общността?

Нови роли за бизнеса

      Ролята на частния сектор в гражданската/учителската инфраструктура на общността не е фундаментална, но това не е причина да бъде пренебрегвана.

• До каква степен бизнесът може да играе роля на меценат в общността ни?
• До каква степен работи бизнесът с местните нестопански организации и училищата?
• До каква степен кооперативното ръководство е част от широките усилия за подобрения в общността? А ръководителите от малкия бизнес?
• Доколко бизнесът си сътрудничи с местната власт и неправителствените организации?
• По какви начини едрият и малкият бизнес участват в общността или успяват да я ангажират?
• Как работим заедно като общност?

Като общност е нужно да разбираме,че: 1. ще ставаме с все по-разнообразен състав; 2. гражданите/учителите изискват роля във вземането на решения, които влияят върху нашия живот; 3. информацията не е лесно достъпна в чистия и вид чрез разнообразни средства; и 4. комплексните въпроси закономерно прекосяват регионалните граници.

Мост между разнородността

• Какви видове разнородност, съществуват в общността? /непедагогически персонал, педагози – стаж, ПКС, дефиринцирано заплащане..., жени, мъже...)
• Как гледа общността на разнородността? С неохота, толератно, или я приветства? На какво се базира нашата преценка?
• Как общността насърчава общуването между разнородните групи, които я съставляват?
• Кооперират ли се разнородните групи при разрешаването на конфликти, преди те да са ескалирали в по-големи проблеми?
• Как всички разнородни групи са въвлечени и се включват в разрешаването на проблемите на цялата ни общност?
• Участват ли небългарски граждани в дейности на общността?
• Имат ли училищата програми, занимаващи се с разнородността в общостта?
• Как реагира общността на дискриминация, расизъм, ксенофобия, анархистки актове?

Постигане на консенсус

Общността „Образование” определя консенсуса като способност да приеме с едно решение до ниво оказване на подкрепа, а не до блокиране на неговото изпълнение. Процесът на постигане на консенсус между гл.т. и интереси е умение, което разделя нашата общност от тези, които са в противопоставяне.

o       Подходите за вземане на решение са проактивни или са пост фактум?

o       Ще допринесат ли за постигането на консенсус водачите на общността, които са оставили настрана своите собствени интереси?

o       Работят ли учителите/гражданите, управлението, нестопанските организации и бизнесът заедно за установяване на общи цели?

o       Свикват ли ръководителите гражданите на неутрални форуми, където могат да бъдат споделени всякакви мнения? /в блоговете например/

o       Има ли неутрални форуми и процеси, на които могат да бъдат чути всякакви мнения?/блог Образование/

Споделяне на информация

            Споделената информация и „безопасното пространство” за диалог значително повишават способността на общността ни да работи за коопериране и консенсус, да правим балансирани оценки и да възпрепятстваме споровете.

• Доколко общността е информирана за плановете и целите на своето управително тяло? /публичната политика на МОН???/
• Откъде общността получава информация за обществените проблеми? Училищата, детските градини, библиотеките, читалищата и управлението, взети заедно не осигуряваме публична информация?
• Имат ли водачите на общността възможността регулирано да споделят идеи?
• Начинът, по който медиите представят проблемите затруднява разрешаването на проблемите в общността?
• Представени ли сме като страна от медиите?
• Имат ли учителите/гражданите необходимата информация, за да вземат решения?
• Имат ли всички членове на общността достъп до съвременните информационни технологии? /електронна поща, регистрация в блог „Образование” и др./

Как да преодолеем ведомствените разделения?

• Към кои въпроси трябва да се подходи на областно равнище? Какви съвместни усилия по тези въпроси са налице между общностите в областта?

РЕШЕНИЕ N 926 от 29 декември 2006 година ЗА разделение на дейностите, финансирани чрез общинските бюджети, на местни и делегирани от държавата и за определяне на стандарти за финансиране на делегираните от държавата дейности през 2007 г. 16 Януари 2007

o       Как местните управи работят заедно по въпроси от областно значение?

o       До каква степен институциите в областта си сътрудничат една с друга?

o       Как укрепваме способността на нашата общност да разрешава проблемите? – Ключово за градивната ни способност е развиването на умения у индивида /учителя, непедагогическия персонал,родителя,ученика/ с помощта на цялата общност, постоянното изграждане на мрежи чрез свързване и събрания на хора и организации и непрестанната грижа за тези отношения.

Образоване на гражданите

o       Има ли широко разнообразие от организации и институции, които да осигуряват възможности за гражданско образование?

o       Развиват ли програмите за гражданско образование знанията и уменията, необходими за участие в управлението на общността?

o       Как традиционните властимащи подкрепят гражданското образование?

Изграждане на лидерски и мениджърски умения

• Какви качества искаме да имат лидерите на нашата общност? Какви лидери имаме настоящем?
• Има ли възможности за развитие на лидерски и мениджърски умения както на формалните (избраните?), така и на неформалните лидери и/или мениджъри?

Продължаващо обучение

            Тъй, като нашата общност, ако приемем да говорим за „Образование” се развива и поеме инициатива, това означава да и придадем динамично променлив характер и успех. Участниците в по-успешните начинания са отделили време да извлекат поуки от миналия си опит и да използват наученото в следващите начинания.

• Как наученото от ефективната стачка, митингите, протестите, гражданското неподчинениетот, ненасилието изявени от общността да се използва в подкрепа на бъдещите начинания?
• Когато един конфликт е разрешен или преодолян успешно, как това знание се докумнетира и прилага в други условия?
• Как общността ни може да включи наученото от успешните ни начинания в настоящите или бъдещите начинания?
• Независимо дали начинанието на общността е успяло или не, помагат ли си участниците с това, което са научили, в следващия етап от борбата (работата)?
• Документирани ли са историите на района и на общността?
• Като дълготрайно усилие ли виждаме общността своята борба (работа) или като еднократен опит?

 

Общността ни трябва да има поглед върху всички дванадесет компонента на Гражданския/учителския указател. Дейностите, които всеки компонент прдполага, са различни от традиционните начини на мислене и водене на борба. За да имаме учителско/гражданско участие, то трябва да сме много по-интензивни, обхватни и устоичиви.

      Един всеобхватен поглед към „гражданската/учителската” инфраструктура е добра отправна точка – както за общуването, така и за преначертаване рамката на обществения договор.

 

Виж. Дерек Окубо „Изграждане на визия и стратегическо планиране в общността. Наръчник за местните власти”, София, Фонд.за реформа в местното самоуправление, 2001

      До тук изчерпих планираното по първата идея за структурата. (на този етап) Остава за мен по значимата част, живеца в организма. Нея ще я публикувам в друга статия след критичната рефлексия върху предложеното тук съдържание. Имаме много да дебатираме и да изпълним със конкретност гражданският/учителският указател в изследователски-информативен и в електронно медеаторен план.