Какво знаем за тази функция?

От справката в Нов правописен речник на българския език от 2002 г. научих, че тя се нарича на научен език идеографска (йероглифна) функция. При нея точката, както и други препинателни знаци, се употребяват като условни знаци или служат за означаване на смислови отношения.

Точка се пише след арабска цифра за означаване, че числителното име е редно, а не бройно:

1. клас ( = първи клас, І клас), но 1 клас ( = един клас)

Изключения: при означаване на ден от месеца, година, страница, параграф, точка, алинея и др. след арабската цифра не се пише точка (ако цифрата не е в края на изречение):

3 март 2007 г.

24 май т. г.

Вж § 3 на с. 5-6

В случаите на т. 1 и 2 решението се приема от Народното събрание, а в случаите на т. 3 – от Конституционния съд.

Много "обичам", след като се изброят случаи на употреба на дадено правило, да се окаже, че изключенията май са повече на брой, а и не са уточнени, понеже се казва "и др."

На друго място в същия речник е даден пример с цифров израз за улица, от който се вижда, че и този случай е в графа "Изключения".

134 улица, 83 улица

Ако след прочита на статията останете в недоумение, не се притеснявайте – и авторът й се чувства по същия начин. Той тайно се надява Павлина или Chu да разяснят правилото.