Не се бяхме виждали от цял месец и нещо с моите малки ученици по обясними причини. Днес се срещнахме след дългата раздяла, наречена учителска стачка, и още от пръв поглед установих, че те са пораснали и като че ли са станали по-зрели. Никое от дечицата ми не показа по никакъв начин неодобрение към мен – напротив, стори ми се, че родителите вкъщи са се погрижили по най-добрия възможен начин да обяснят на рожбите си що е то учителска стачка и защо тяхната госпожа, а и цялото училище, не е работило. Благодаря им!

Уважението към институцията училище е било съхранено и това много лесно се установява от цялостното поведение на първолаците и най-вече от ясните им погледи, в които можеш да прочетеш за всичко онова, което децата си мислят и чувстват.

А ако трябва само с една дума да изразя тяхното отношение към мен, тяхната учителка, бих избрала думата  НЕЖНОСТ и мога да обясня защо. Защото те самите са такива - мънички, нежни цветенца, които мило ти се усмихват и са много, много послушни. Ето така ги възприемам и гледайки ги, мога да си позволя само съвсем внимателно да ги докосвам и да им се радвам с очи. Понякога може да им се скарам, но задължително - с нежност.

В междучасието две дечица ми се хвърлиха на врата да ме прегръщат и целуват. Момиченцето каза, че аз съм най-добрата госпожа от всички госпожи в детската градина. Усмихнах се на сравнението, но като се замислих, установих, че детето е абсолютно право: разбира се, че трябва да бъда сравнена с учителките в детската градина, та нали други учителки, работещи в училище, то не познава?

А пък момченцето, което невинаги има нагласата да пише и рисува, но някак до този момент чрез някоя и друга учителска хитрост все пак успявам да я създам, ме обяви за най-добрата в целия свят! Ехе-е-е! Не можете да си представите какво невероятно преживяване е да чуеш за себе си такива красиви слова, изречени спонтанно и непреднамерено от детски устица!

В часа зададох въпрос към всички как са се чувствали вкъщи, докато е траяла учителската стачка, а те единодушно отвърнаха, че им е било МНОГО СКУЧНО. О-о-о, изразих съчувствието си към тях, и ги попитах как се чувстват в училище. Отговорът беше, че в училище е МНОГО ЗАБАВНО!

Така е, забавно е, напрегнато е, вълнуващо е и просто скуката няма място в училищния живот. Само онзи, който е бил учител, може най-добре да разбере какво е да си сред учениците си.