Социален център “Аделанте” и Ивайло
Динев имат удоволствието да Ви поканят на дискусия по повод идеите в
туко-що излезлата книга “Наш ред е!”. Сряда, 29.10.2014 г., от 19:00 в
социален център “Аделанте”.
Имаме нужда да разберем два факта: за да
се случи промяна, се изисква първо – осъзнато участие на мнозинството
от хората, второ – алтернативни институции и правила, които да заменят
диктуващите обществения живот днес. Задължението на активистите е да
изработят вторите и да създадат локални примери, какъвто бе окупацията.
Чрез тях могат да се изведат революционни ценности за солидарност и
автономност, които да бъдат в основата на проекти за бъдещето. Без
перспектива е всеки протест, в който няма стратегия за алтернативно
управление. Всеки протест, отричащ едни за сметка на други управляващи, е
бетониране на подмяната.
Още за книгата:
В “Наш ред е!” ще научите повече как
бяха организирани протестите, какво съставляваше животът в окупираните
университети, всекидневието на студентите, институциите и правилата,
които създадоха децата на прехода. Книгата на Ивайло Динев е
реконструкция на събитията в мемоарен ключ и опит за рефлексия върху
студентските окупации и протести от 2013 г.
За автора студентските окупации
представляват локален пример, чрез който могат да се изведат
революционни ценности за солидарност и автономност, които да бъдат в
основата на проекти за бъдещето.
Сряда, 29.10.2014 г., от 19:00 в социален център “Аделанте”
Вход – свободен!
Адрес: България, София, ул. „Гурко“ №27 (сградата във вътрешния двор)
http://sc-adelante.org/
Вижте също
:
Кой е вашият избор? “REFORM!” или “REMODEL!”?
+ Студентските събрания – възможност за автономна и демократична академична общност
+ Окупацията като следствие на нищетата в образованието
За Окупацията след "осана" и "разпни го"
Ректоратът на Софийския университет е
окупиран от малко повече от седмица, много други университети не само в
София, но и в страната също бяха окупирани от студентите си. За това
кратко време се изговори и изписа толкова, че вече може да се издаде
двутомна антология за окупациите. И все от хора, които твърдят, че знаят
какво се случва, без дори да са били там. Медии, журналисти и активисти
с явни и прикрити политически и икономически пристрастия (и амбиции),
партийни функционери и цели партии не спряха да слагат думи в устите на
„Ранобудните студенти“ от всички университети. Да ги квалифицират по
оста „ляво-дясно“, да се опитват да ги употребят за своите си амбиции.
Но кой чу какво казват студентите? Кой
видя какво и – още по-важно – как правят те? Като студент не можеш да
останеш безразличен към започналата окупация. Aз бях и продължавам да
бъда на студентските асамблеи и в работните групи в Ректората на СУ и
видях, че нещата са много по-различни от това, в което се опитват да ни
убедят политически и олигархично обвързани журналисти, медии и
активисти. Както тези от дясно, така и тези от ляво. И това затвърди
вътрешното ми усещане, че се случва нещо истинско и демократично,
заслужаващо подкрепа и участие.
Младежки протест със старческо лице
Какво вижда от студентските протести телевизионният зрител ако няма друг източник на информация? Кои са лицата, които видяхме от това "студентско" шествие ? Какви са изводите, които могат да бъдат направени?