Първият опит на МОН за въвеждане на неравномерно (диференцирано) увеличение на учителските заплати е неуспешен. По думите на образователния министър, виновни за това са защитниците на учителските интереси на масата за преговори, т.е. синдикатите - понеже не били достатъчно добри изразители на учителските претенции - и той самият, понеже се бил объркал, като им имал толкова голямо доверие. (Но маята на преговарящите беше ясна още от началото на министерската инициатива!? Бих казал, че способността на Вълчев да се обкръжава с мижитурки, само и само да симулира някаква дейност, е забележителна.) Но той бърка ако си мисли, че може да прехвърля топката до безкрайност. Днес са на дневен ред директорите на училища, които нямали смелост да сложат подписа си под оценката на хората, които ръководели. Нека припомня на господин министъра, че в България директорите са  ръководители без да имат подготовката на ръководители. Те не знаят как се ръководи едно учреждение и нямат дори бегла идея как се управлява персонал.

Причините за провала на тази министерска акция са повече от една, но главната сред тях е липсата на задълбочен анализ на нуждите на учителите и непознаването на методите за подобряване на тяхната мотивация.

„ПРАГ за по-добро образование” съдържа безценни предложения, които учителските синдикати и управляващи можеха да вземат предвид, при положение че имаха намерение да намерят едно наистина работещо решение на проблема. Там пише, че малките учителски заплати са проблем, но че той е само част от други 2 по-съществени проблема - липса на мотивация и ниска компетентност. Това означава, че не е изключено да има начини за повишаване на учителската мотивация и професионални умения без да се повишават заплатите. Поне не  в с и ч к и  заплати. За целта е необходимо учителите да се групират в хомогенни групи (но не според „професионализма” на МОН!), и да се „заснемат” нуждите на всяка една хомогенна група, след което да подходим според „чувствителността” на всяка една от тях към вариацията на заплатата.

Винаги е изглеждало очевидно едно: добрите учители трябва да бъдат поощрявани, а не толкова добрите - не. Ами ако добрият учител няма нужда от мижавата добавка? Ами ако не толкова добрият изнемогва и се чуди как да върже двата края? Забележете, че тук не става въпрос за милостиня или за някакво странно състрадание, ами за банални методи за управление на персонал. За някой още 30 лева месечно са спасение, и той е готов да направи чудеса (защото има нужда!), докато за някой друг те ще са добре дошли, но не и решаващи, защото нуждите му са различни от тези на колегата.

Българският Великден ще предложи следните 2 критерия за категоризиране/ картографиране на учителите:
    1.  Обективна потребност от пари за улесняване на упражняването на професията
    2.  Педагогически качества

Онзи, който има обективна, неотложна нужда от пари за нормализиране на професионалните си задължения, получава. Онзи, който, дори и да получи допълнително пари, трудно би повишил качеството на работата си – не. Онзи, който е изключителен педагог, получава, дори да няма нужда. Той е безценен за нацията и човечеството! Конфликтът между тези критерии и критериите, влизащи в сила на 1 юли 2007 г., е очевиден.

Мерките предлагани от нас са възможно най-обективни и ще помогнат на училищното ръководство да аргументира подобаващо решението си да вдигне или не, и с колко, заплатата на един учител. Прилагането на тези мерки, противно на министерските, ще сведе до минимум конфликтите в училищния колектив, защото обективността им е гарантирана от използването на прецизни индикатори и анкети. Нека уточним веднага, че те нямат нищо общо с критериите договорени между Вълчев и синдикатите (виж в карето по-долу) и че е напълно възможно да изкарат едновременно на бял свят слабостите на дългогодишни педагози - работили по много проекти и печелили златни медали на международни олимпиади – и силата на новобранците със свежите им идеи, ентусиазма им и любовта им към децата.

Започваме с анализа на обективните потребности на учителите

Ето някои „силни” твърдения, които могат да се сторят прекалено силни някому. Нека да бъдат стимул за размисъл и дискусия тук ... като начало.

1. Обективно погледнато разходите в града за транспорт, отопление и храна са по-високи отколкото в малкия град или на село. Става въпрос и за ... по-малки „претенции” от страна на селските учители.

2. Учител по физическо има по малка нужда от материали за самоподготовка и за опресняване на знанията и материала си от колегата си по родинознание.

3. Класният ръководител има нужда от повече пари. Особено ако класът му е труден и голям.

Ето ТУК таблицата, съдържаща разните индикатори, на които се разпада обективната нужда от пари. Тук става и оценяването - маркирането на всеки един учител.

Синтезът на едно примерно оценяване според предишната таблица показва следното:



Петрова е по-малко чувствителна на увеличението на заплатата си от Иванов.

====

Предложението за метода за оценка на "Педагогическите качества" - следва.