Разговор с Боян Захариев.
Вестник Култура
- Ако министерството премахваше по-малко учителски работни места, може би нямаше да имам нужда от частни уроци...
- Ъ-ъ.. намираш се на частен урок по математика, а не по политически науки...
На
електронната страница на Министерството на образованието е публикуван
проектозакон за училищното образование, който чака своето обществено
обсъждане и дискусия. Ето защо потърсихме мнението на представител на
експертите, които периодично се събират в работни групи – към
Министерството на образованието и към Народното събрание, за да обсъждат
новия закон.
Боян
Захариев е директор на програма “Управление и публични политики” към
институт „Отворено общество” – София. Той е работил като ръководител на
проекти и консултант в сферата на образованието и социалната сфера в
България и Русия. Във връзка с тези инициативи си е сътрудничил с
датската консултантска фирма Dialogue Development, с френската –
Sofreco, както и с други фирми и неправителствени организации от
България и страни от ЕС.
Още от Боян Захариев в блога: РАВЕН ДОСТЪП ДО ОБРАЗОВАНИЕ?
http://bglog.net/blog/arebemagare/site/posts/?bid=35218
Политиката на “както искаш” или избиране без избор за най-уязвимите
Вижте също:
Cпециалното досие на вестник Монд дипломатик, посветено на въпроса за средното образование: http://bglog.net/blog/arebemagare/site/posts/?bid=41794
Бюджет 2011 – увеличение за полицията, намаление за образование и култура
http://bglog.net/blog/arebemagare/site/posts/?bid=41506
Подобно е положението и в сферата на образованието. Предвиденият дял от бюджета е 3,3%, толкова колкото се отделя за образование в страните от Третия свят в Африка и Азия. Запитан да даде обяснение за орязания бюджет за образование премиерът Борисов е лаконичен и груб „Не искам да чувам! Прав е Дянков да реже!“
_________
-
Да започнем от принципите. Какво трябва законово да се промени в
образователната система, за да може тя „да се задвижи напред”?
-
Проблемите, за съжаление, далеч не са само законодателни. Даже не бих
ги поставил на първо място. Голяма част от тях не са и продукт на сега
действащия закон (което не значи, че не бива да има нов закон, с който
да се уредят обществените отношения в едно по-модерно училищно
образование). Основният проблем е равният достъп до образование - на
децата от различните социални групи, от малцинства, на децата от
градовете и от селата, на децата с увреждания. Този достъп не е осигурен
по адекватен начин в България и проблемът с него ще продължава да се
задълбочава, още повече, че е свързан и с намаляващото финансиране. При
сегашните делегирани бюджети, например, общините, които също са в криза,
са пред невъзможност да предоставят образователна услуга дори с
минимално качество. Инвестирането в образованието е дългосрочен проблем,
който не може да бъде разрешен само със Закон за училищното
образование, той е въпрос на цялостна политика на правителството.
Много
неща в образованието зависят от родителя, днес се появи и понятието
„отговорно родителство”. Ние проведохме международно изследване сред
родители, което имаше за цел да покаже до каква степен те са активни.
Резултатите показаха, че именно родителите, които са бедни и са с
по-ниско образование, са по-малко активните. Те обаче разполагат с
по-малко възможности да бъдат активни и заради това имат нужда от помощ.
От нашето изследване се вижда, че там, където учат децата на тези
родители, и учителите са много по-пасивни. И тази пасивност трябва да се
преодолее, като се помисли как в новия закон да се включи родителското
участие.
- Имате предвид разширяване правата и активността на настоятелствата...
-
Това е едната възможност. Международните изследвания показват, че
родителското участие се превръща във феномен на горната средна класа. И
самите училища търсят първо онези заможни родители, които могат да се
ползват като източник на дофинансиране – за ремонт, за закупуване на
учебници и т.н. Така е и в България в момента. Но в доклад на Световната
банка за образованието в България, който за пръв път е по-реалистичен и
по-критичен, се акцентира върху проблема с родителското участие, който
се изразява в това, че на места с бедни родители и с родители от
малцинствен произход няма настоятелства и рядко се провеждат родителски
срещи.
-
Вие говорите за по-пълноценно участие на по-бедните родители. Всъщност,
богатите родители не участват в общественото образование, тъй като
избират частното. Какво мислите за идеята частните училища да получават
държавно финансиране според принципа, че парите вървят с ученика.
-
Принципно не съм противник на тази идея. Има много страни, в които и
частните училища получават държавно финансиране. Но то трябва да се
отпуска срещу спазването на определени изисквания, свързани с равния
достъп. Тоест, частните училища ще трябва да поемат и определени
социални ангажименти – да допускат срещу много ниски такси или без такси
деца от други социални групи, деца от малцинствата и деца с увреждания и
да не обират само каймака на най-богатите. Всъщност, този процес на
отделяне е недобър за образованието, защото децата се изолират в една
стерилна социална среда и това не се отразява положително на развитието
им.
- Подобна идея би ли могла да си пробие път?
-
Това не е никаква авангардна идея - в Европа ще намерим достатъчно
примери за такива модели на работа. Частни училища, финансирани от
държавата, има в изключително социални страни - в частност в
скандинавските. Важното е да се знае, че съществуват два различни вида
частно образование. Едното е елитистко, с високи такси и без достъп на
хора от други социални групи, което, в този си вид, не мисля, че трябва
да бъде обществено финансирано. При втория вид частно образование, което
е субсидирано от държавата, се изпълняват социални ангажименти и заради
това няма прегради пред достъпа.
-
Дали със сегашните си учебни програми – като се започне от физиката, та
се свърши с историята, българско училище добре се е прицелило в
бъдещето?
-
Като цяло методите на преподаване се нуждаят от модернизация. Не
казвам, че няма учители, които преподават по изключително модерен начин,
които редовно си подобряват квалификацията и сами търсят информация,
важна за усъвършенстването им - но като цяло в това се влагат малко
инвестиции, и то държавни. На второ място е проблемът с технологичното
обновяване на училищата – като се започне от изключително остарелия
сграден фонд и се стигне до интериора на отделните класни стаи. Едва,
след като решим тези два проблема, идват сериозните теми - за
съдържанието на учебните програми, за отношенията между училищата и
учениците, между учителя и учениците. По отношение на учебните програми в
нашето образование фокусът е върху възпроизвеждането на знания, върху
развиването на паметта. Правят се тестове, които, в известен смисъл, са
доста примитивни. Много по-малко се акцентира върху това да се подготви
изграждането на така необходимите умения за живот (може да ги наречем житейски умения,
макар че официално в документите на Министерството на образованието те
се наричат „умения за живот”). Защото компетентността вече не е просто
да знаеш нещо, а да можеш правилно да функционираш в една среда, в която
твоите знания или умения и целият останал ресурс, който имаш, се
мобилизират в решаването на конкретни задачи и проблеми. И най-вече,
компетентността на утрешния ден е свързана с това човек да е гъвкав, да е
отворен към света, да учи непрекъснато, защото в днешно време вече не е
достатъчно да завършиш училище или университет. За съжаление, нашата
образователна система не ни подготвя достатъчно за тази нова реалност.
-
Искате да кажете, че онова, което през ХХ век се смяташе за норма -
натрупването на знания, вече не би трябвало да е в такава степен в
основата на учебния процес.
-
Абсолютно. Преди интернет и преди много други технологични пробиви,
скоростта, с която човек е достигал до информацията, е била десетки пъти
по-малка. Днес достъпът до информация не представлява никакъв проблем.
Трудността е в използването на огромния поток от информация и това
изисква много висока компетентност. Тя е необходима за ориентирането в
голяма част от „боклучавата” информация. Затова заучаването на факти е
безсмислено.
-
А дали във вашите (експертните) среди се разсъждава върху връзката
между „изучаването” по стария начин, т.е. със заучаване на фактология, и
моделирането на едно систематично съзнание, което може да строи логична
последователност? Дали абсолютно отвореното съвременно образование,
включващо в себе си и хаотичната мрежа Google, ще допринесе за
добиването на житейски умения, които предполагат изградена методика на
мислене и на съпоставяне? Дали ученикът няма да бъде хвърлен в хаоса?
-
Той ще попадне в хаоса, ако бъде оставен без образование или с
образование от стария вид. Училището е място, където човек не усвоява
само знания и умения. В него се развива и компетентност, която включва
ценностната система на гражданското общество, на демокрацията, на
участието. Освен това, то трябва да развива способността за критично
мислене, за отсяване на значимото и достоверното. В едно модерно училище
могат да се изградят такъв тип системи от ценности и критичност. И в
Европа могат да се намерят достатъчно добри примери за това.
-
Тук логично възниква въпросът за дисциплината в училище, който би
трябвало да залегне в закона. Как се отнасяме към идеята за „онази гадна
дисциплина на ХХ век”?
-
Още в предишния законопроект, който беше лансиран при предишното
правителство, имаше огромен раздел за дисциплината. Като цяло той
срещаше доста голяма подкрепа. Законопроектът обаче не се придвижи и аз,
като негов противник, не виждам нищо учудващо в това. Дисциплината -
като външна принуда и наказание, води най-вече до липса на самоконтрол и
липса на отговорност. Това съм го видял на практика. Преди да се
занимавам с анализи и доклади, работех с уязвими деца; и то не само в
България, но и в Русия. Това бяха крайно недисциплинирани деца, на ръба
да извършат престъпления, с тежки противообществени прояви. Дори и при
тях дисциплинирането под форма на затваряне и наказания само гарантираше
лошия изход. Това, което те трябваше да научат, бе да вземат нещата в
свои ръце, да открият ползата от онова, което правят, и да си изградят
чувство за отговорност. В случая решаваща е не дисциплината с наказания,
а умелото общуване с хора - възрастни, балансирани, с ценности, които
знаят какво да направят. В момента учителят влиза в клас, изнася урока,
вижда, че някой е подпийнал, че пуши, но той няма желание да се ангажира
и остава откъснат от учениците в другото им битие, извън класната стая.
-
Колко от българските учители са такива, каквито ги изредихте –
възрастни, балансирани, с ценности, които знаят какво да направят...
-
Като цяло за учителите има огромно количество негативни коментари. А
гилдията има нужда и от малко обществена подкрепа след всичките тези
стигми, сложени върху нея. Учителството не може да е много по-различно
от обществото. Трябва да спрем с негативите и да подкрепим учителството,
защото други учители няма да намерим. По време на учителските форуми,
които организираме, се оказа, че учителите имат огромна нужда от
общност, в която да обсъждат чисто професионални въпроси. И дори само
възможността да се събират стимулира много интересни професионални
дискусии, така че, ако средата стане малко по-благоприятна и
по-насърчаваща, учителите могат да постигнат много.
-
Във вашите експертни среди мисли ли се за целенасоченото използване и
на други носители на знание за увеличаване на компетентността и на
влиянието на учебния процес? Имаме предвид телевизия, радио, интернет.
-
Грамотното, просветено използване на медиите е голяма задача пред
образованието. Като цяло, формирането на критична нагласа към медиите,
като изключвам предаванията на обществените медии с образователна мисия,
е задача на училището.
- Но децата сякаш още в утробата на майка си са вече в интернет.
- Да, те много рано попадат под въздействието на медиите. В последния доклад на World Watch
(организация, изследваща състоянието на планетата, но отделяща внимание
и на възпитанието, и на това как децата да се предпазват от
развихрилите се пазари - не само медийни, но и хранителни и детски) се
даваха примери как в различни страни медийната регулация е доста строга
по отношение на рекламите и на продукцията, която се излъчва от частните
телевизии. Така че тук може да се намеси медийната регулация.
-
Във вашите експертни среди обсъждана ли е идеята да се финансират
определени предавания – игри, например, свързани с гражданското
образование, които биха каптирали вниманието на хлапетата и биха били
по-запомнящи се от урока на учителката?
-
Добрият, модерен и автономен учител, който има свобода да взима решения
какво да вкара в класната стая, може да използва материали от медиите.
За учениците не е нужно да гледат предаване, което в момента се излъчва,
защото учителят може да ползва записи на интересни предавания;
вестниците също могат да намерят своето място в развитието на
аналитичното и на критичното мислене. Учениците в по-горните класове
могат да обсъждат телевизионни дебати, дискусионни публикации. В училище
имат място и телевизионното, и вестникарското, и интернет съдържанието,
което обаче трябва да е пресято от компетентния съвременен учител.
-
Нали разбирате, обаче, че в момента, в който учителят извърши
пресяването, тогава свободната воля на ученика започва да се бунтува.
-
Под „пресявам” нямам предвид някакъв глупав цензор, който избира нещо и
казва: „Това не бива да го четат децата”. Пресетите неща са важни за
учебния процес, което обаче не означава, че те не могат да бъдат и
предизвикателни. В часовете на гимназистите, например, може да се покани
журналист от жълтата преса, който да разкаже как се прави вестника.
-
А дали в новия закон се предвижда регламентиране на допълнителната
индивидуална работа на учителя с онези ученици, които имат нужда от нея?
-
При диференцирането на заплатите на учителите – първият най-логичен
метод, който ще се прилага, е учителите, които остават допълнителни
часове заради индивидуална работа с ученици, които имат нужда от това,
или пък заради срещи с родителите, да получават и повече пари. В момента
директорът - като мениджър на училището, се занимава с
възнаграждаването на допълнителния труд на учителя, но не съм сигурен,
че средностатистическият директор, дори бидейки много добър мениджър,
при сегашното финансиране разполага с инструменти и с ресурси да прави
подобна диференциация. Дори мисля, че това е невъзможно. Би било добре
законът да предвиди някакви специални програми за стимулиране на
индивидуалната работа на учителя с ученика.
-
Разбира се, подобни нови програми изискват и допълнително финансиране, а
едва ли министерството на образованието тъкмо в този момент може да
актуализира бюджета си. За допълнителни средства училищата в малките
населени места често разчитат на помощта на бизнеса. Как ще коментирате
обвързването на бизнеса с училището?
-
Не смятам, че това обвързване трябва да бъде прекалено пряко – т.е. да
предполага, че бизнесмени от дадена община трябва да се съберат и да
определят какви професионални паралелки трябва да има в общинските
училища. Давам подобен пример, защото на местно ниво съм участвал в
подобни дискусии. Образованието има много по-широка мисия от това да
обслужва местния бизнес. Ето защо той не може да доминира и да диктува
какви да бъдат учебните програми.
- Преди време се обсъждаше идеята до седми клас занятията в училище да са целодневни. Как се развива тази идея?
-
За реализирането на тази нелоша идея ще е необходимо да се увеличи
процентът на БВП, който е предвиден за образованието, защото ще е
необходимо да се разшири материалната база на училищата, което ще бъде и
възможност за нейното модернизиране. Както знаете, в момента, а особено
след като в последно време бяха затворени стотици учебни заведения,
училищата масово работят на две смени. Виждайки какво обещава днес
правителството, аз съм дълбоко скептичен за осъществяването на тази
идея.
-
А предвид финансовата криза в културните институти, дали се предвижда
възможност за насърчаване на извънкласните посещения на концерти и
театрални постановки?
-
Възможността често да се излиза извън училище, като допълнение към
учебната програма, е част от модерното образование. Тя включва посещения
не само на концерти и постановки, но и ходенето на екскурзии,
посещението на медии и на различни предприятия, влизането в лаборатории и
обсерватории – подобни практики са важна част от образователния процес в
Европа. А у нас в момента извънкласните и извънучилищните дейности
категорично са останали без всякакво финансиране.
-
Преди години в прогимназията редовно се организираха екскурзии –
учениците обикаляха България (като, между другото, спяха във
физкултурните салони на училищата). Така тогава се извършваше обмен
между училищата, а днес, може би, оставяме всичко на телевизията и на
интернет. Но тактилното, светлинното усещане, усещането за миризма –
изобщо цялото усещане за град е съвършено друго, когато си на място.
-
За учениците от малките населени места пътуванията до градовете са
изключително важни. Има деца, не само в България, а и на много места по
света, които до една доста голяма възраст не са напускали района на
родното си село. Или са го напускали, но не по добри поводи – примерно,
за да пътуват без пари с железницата, да ходят да просят. Но въпреки
важността си извънкласните дейности, като цяло, няма да намерят място в
новия закон.
-
А дали идеята до четвърти клас учениците да не получават оценки в
цифрово изражение ще се осъществи? И няма ли това да повлияе на
способността им да се самооценяват в конкурентна среда?
-
Със сигурност за децата в подобна ранна възраст оценяването не е
полезно. Това е сегрегиране, разделяне на децата по способности, когато
те са твърде малки. Дори явяването на изпити за приемането в първи клас в
т. нар. елитни училища е педагогически много вредно за децата.
Примерно, ако съществува приемен изпит за деца в пети клас, а в още
по-голяма степен примерът ми е в сила за деца в първи клас, то онези
ученици, които не са успели да се справят със съответния изпит,
изживяват неуспеха си като тежка травма в продължение на дълго време.
Като цяло, в ранна детска възраст човек не е подготвен за конкурентните
отношения. Освен това, с поставянето на оценки се култивира примитивен
вид състезателност. В Германия и в Австрия, например, в свидетелството
за завършен първи клас пише: „Уважаема Гретхен/ уважаеми Ханс, ти много
добре се прави със смятането и твоят учител е много доволен; в писането
трябва да отделяш малко повече внимание и е хубаво повече да спортуваш”.
Все пак, не трябва да се забравя, че ролята на оценката не е да бъде
някаква мярка за справедливост, а да стимулира ученето. Насърчаването на
детето е ангажимент на учителя, който трябва да поддържа обратната
връзка. Достатъчно е учителят да е малко намръщен и детето вече е готово
да положи усилия. Добрият педагог разполага с хиляди пъти по-добри
инструменти за стимулиране от поставянето на оценки, което е като
измиване на ръцете, вместо прилагането на добър педагогически подход.
Освен идеята до четвърти клас да няма оценки, трябва да се приеме и
предложението до края на седми клас да няма приемни изпити. Това не е
някаква моя приумица, а е записано в редица европейски документи,
обобщили огромен брой изследвания в тази сфера. След седми клас пък
учениците трябва да бъдат “пресявани” не по способности, а по интереси –
математика, езици и т.н. И пак ще повторя, при най-малките ученици
изпитът е все едно да им кажеш: „Вие не сте добри, не ставате за нищо,
ето тези са добри.”
http://www.kultura.bg/bg/article/view/17642
Разговора водиха Теодора Георгиева и Христо Буцев
- Ало, Министерството на образованието ли е? Бях ви поръчал
специализиран работник... да... пък този пред мен знае да чете и да
пише. Какъв е този хаос?!