От биохимична гледна точка хората вземат дроги, защото харесват онова, което те правят в мозъка им: предизвикват поредица от временни промени, крайният резултат от които обикновено се описва с думи като еуфория, удоволствие, кеф, върха и други от този род. Това чудо все още не е достатъчно добре разбрано, но вече се знае, че кодът за разши­фроване на загадката е скрит на микрониво: нервна клетка, нейните съставни части, веществата, чрез които функционира.

 

 

Невронът сам по себе си е цял един микрокосмос. Представен в опростен вид се състои от тяло /с ядро/ и много израстъци. Най-често един от тях е доста по-дълъг от останалите и се нарича аксон, късите израстъци са дендрити. Те имат разклонения, подобни на дърво, откъдето идва и названието им /дендрон на гръцки означава дърво/.

 

Аксонът /известен още като нервно влакно/ осъществява връзката с друг неврон, като провежда импулси. Импулсът /на латински "

всъщност се проявява като бърза физикохимична промяна, която преминава подобно на вълна по дължината на нервното влакно. Тази вълна наподобява електрически ток, но неговото провеждане в случая става не с електрони, а чрез йони.

 

Предаването на импулса по-нататьк /към следващия неврон/ става биохимично — чрез обмен на специализирани вещества посредници, наричани невротрансмитери /невромедиатори, медиатори/. Мястото, където се осъществява връзката, се нарича синапс. Там двата неврона не преминават един в друг, те са отделени с тясно пространство -синаптична цепнатина /цепка/.

 

Синтезираните в неврона невротрансмитери се съхраняват в крайната му част в множество малки съдчета /мехурчета/. Когато предаваният електрически сигнал /импулс/ достигне синапса, мехурчетата се активират, придвижват се към клетъчната мембрана и изливат съответния невротрансмитер в синаптичната цепнатина. Веществото медиатор пресича малкото пространство между двете клетки и се свързва на специално обособени места върху приемащия неврон, наречени рецептори.

 

Те представляват сложни протеинови структури, които притежават такава форма, размер, разположение, електрически товари и други особености, че да бъдат съвместими /да си взаимодействат/ със съот­ветния невротрансмитер. Това взаимодействие поражда определена реакция в приемащия /постсинаптичния/ неврон, която може да се определи най-общо като смяна на състоянието — от покой във възбуда. При това всеки такъв неврон получава сигнали не само от един, а от хиляди други неврони.

 

Макар и да изглежда сложна, синаптичната трансмисия е много бърза, става за около хилядна от секундата /милисекунда/. След като са "предали щафетата" невротрансмитерите се връщат в разделителното пространство. Част от тях се разграждат /инактивират/ от специфични ензими. Друга част се поема обратно от изпратилия сигнала /пресинаптичен/ неврон за складиране в синаптичните съдчета /мехурчета/ за следваща употреба.

 

Характерно за рецепторите е, че са свързани с функционални сис­теми и когато подходящото вещество им въздейства, стартира поредица от биохимични реакции.

 

Системата се задейства и резултатът е определена промяна в състоянието.

 

Едновременно се активират и много други системи, с други невротрансмитери и рецептори, всеки от който се състои от множество подвидове. В крайна сметка наблюдаваният

 

ефект е резултат от сложни взаимодействия в мозъка, но, за съжаление, познанията ни за тази толкова важна интегрална функция определено са недостатъчни.

 

В този фино балансиран, деликатен механизъм се намесват приетите отвън дроги, благодарение на своето структурно и функцио­нално подобие с различните естествено налични в организма вещества. Те са в състояние да променят синаптичната функция по различни начини. Могат да се свържат с рецепторите и да предизвикат съответ­ната реакция, да засилят отделянето на невротрансмитери, да блокират рецепторите им или процеса на обратно поемане на невромедиатора, да намалят активността на разграждащите ензими. /Малко по-подробно тези механизми са описани при разглеждане на действието на различните видове психоактивни вещества./ В крайна сметка намесата по един или друг начин на приетите отвън дроги се изразява в промяна на концентрацията на невротрансмитерите в мозъка, водеща до съответни функционални изменения.

 

Субстанции, които могат да се свързват с рецепторите и това предизвиква реакция /ефект/ като от съответния невромедиатор, се наричат агонисти. Тази роля на "имитатори" е много характерна за въздействието на психоактивните вещества.

 

Има субстанции, които се свързват с рецептора, без да произвеждат реакция. Те всъщност блокират функцията и се наричат антагонисти. Някои дроги /например сред опиатите/ съчетават в една или друга степен и двата вида активност и съответно се определят като смесени агонист-антагонисти.

 

 

Много вещества в централната нервна система изпълняват функции на невромедиатори. По-важни сред тях, свързани с действието на употребяваните психоактивни вещества, са: допамин, серотонин, норадреналин, ацетилхолин, гама-аминомаслена киселина (GАВА), глутаминова киселина /глутамат/, ендогенните опиати /ендорфини, енкефалини/. /Повече информация за техните функции и взаимна обвързаност има в главите, посветени на отделните групи дроги./

 

От съществено значение за разбиране на действието на психоактивните вещества са някои свойства на рецепторите, с които се Свързват невротрансмитерите. Важни са тяхната селективност /способ­ността да се свързват с ограничен брой подобни вещества/ и специфич­ност /да дават постоянна реакция при всяко активиране или блокиране/, клонността на една дрога да се свързва към даден рецептор се определя като афинитет.

 

Разум Даскалов "Дрогите"