Тъй като се появи някакъв проблем с коментирането в предишния постинг с играта, започвам тук нов.

Ще отговоря на въпроса на Марк. Оригиналът на преводното стихотворение, написано от М. Юн, принадлежи на Владимир Башев. Няма заглавие, а ето и самото стихотворение:

Пусни ме в мислите си, не във стаята, в постелята –
Във синьото пространство, наречено безсъние,
                                                                         пусни ме…
Като плувец, със няколко секунди въздух във
                                                                        гърдите си
ще идвам безтегловен и ще се въртя щастливо…
С продълговати пръсти бавно ще се ровя в пясъка,
Ще разговарям с рибите. Ще търся пълни амфори…
Понякога ще ми се иска да ти кажа нещо на ухото,
но аз ще стискам зъби,
за да пазя въздуха,
понеже
ти обещах да си отивам…
Даже вечно ми е хладно,
студено ми е, трябва да си тръгвам.
                                                  Тез звездички,
които святкат покрай мен,
са мъртви въглеродни молекули…
Те си отиват с мен. И златото от твоите амфори
аз честно ще оставя на брега,
на границата на съня и делника…
Там ще останат и следи от мойте стъпки…
Измий ги със една усмивка, измий ги със една усмивка,
измий ги и отново ме пусни.