Проблемите в съвременното образование в България могат да бъдат разделени в следните категории:
1. Финансови - недостатъчни средства.
2. Технически - остаряла и неподдържана база.
3. Методични - пълен хаос след многото и неправилно насочени реформи в учебния план за всяка степен на Образованието като институция. Липса на общ поглед върху необходимостите и целите на Образователната система.
4. Морални - липса на уважение от страна на родители и ученици към институцията “училище” и към учителите като педагози - “водещи деца”! Това разбира се е следствие от общия упадък на морала в обществото, дължащ се най-вече на отрицателния пример на водещите му личности (елит).
5. Незаинтересованост и повърхностност при изпълнение на задълженията от страна на голяма част от преподавателите като следствие от по-горе изброените проблеми.
Пораженията които понесе българското образование при хаотичния преход на обществото към демокрация са също така огромни като тези които понесе самото общество въпреки, че се проявяват с по-голямо закъснение. Смятам, че времето необходимо за да се излекува обществото като цяло и самата образователна система ще бъде много по-дълго от периода през който продължават да се рушат. Със съжаление твърдя, че все още този период не е отминал.
Не мога да дам съвети по всички проблеми, но тъй като отдавна мисля по всички тези въпроси и като учител (вече бивш), ще се изкажа върху проблемите на обучението като процес защото смятам, че положението е под всяка критика в момента. 
1. В момента са скъсани връзките между средното и висше образование.
2. Самото средно образование не дава добър старт на завършващите го пълнолетни граждани. Нито на тези които искат да продължат с обучението си, нито за тези които ще трябва да се справят сами с живота започвайки работа.
3. Границата между основно и средно образование не е добре установена.
4. Материалът който се изучава и в трите етапа на обучение (начален, основен, среден) по всеки предмет е страшно много и резултатът от това е отвращението и отказа на учениците да го усвояват.
5. Голяма част от учебниците са написани на изключително висок стил. Учебния материал трябва да бъде поднесен разбираемо, защото целта е да бъдат научени тези които не знаят, а не да им се покаже колко са неспособни да разберат.
Мисля, че това са основните проблеми които могат да бъдат решени сравнително бързо. Предлагам следното:
За да се решат горните проблеми, трябва да се мисли за всички ученици. Както за тези които искат и могат да продължат образованието си във висше учебно заведение, така и за тези които не могат или не желаят това.Поради това трябва средната степен (етап) на образование да приключва за всички в годината на навършване на пълнолетие. Средното образование трябва да бъде задължително с оглед на това, че завършилите го могат да бъдат наети на работа. Тъй като възможностите и желанията на отделните ученици са различни, трябва да има различен тип учебни заведения. Смятам, че разделението което съществуваше може да бъде използвано с малки промени: 
 гимназии и техникуми в които обучението е насочено с оглед кандидатстване във висши учебни заведения - с по-разширена програма по общообразователни предмети, (дори и да има възможност за избор на относителния дял към дадена област).
 Занаятчийски училища – с насоченост към практическо усвояване на дадена професия и олекотен,практичен вариант на предмети като математика, физика, биология, химия, български език и литература, ако не са свързани с професията.
От тази гледна точка границата между основна и средна степен на образование трябва да се постави твърдо между сегашните седми и осми клас. Учебният материал в основна степен да намали значително, като осигури минимум грамотност (включваща достатъчно добра обща култура без навлизане в подробности).
Физика и химия да се изключат от тази степен като отделни дисциплини. Да се изучава природознание с въведение в измерването и мерни единици.
Математиката трябва да включва: работа с дроби – обикновени и десетични, отношения и пропорции, уравнения от първа степен, системи с две неизвестни, запознаване с прости фигури – триъгълник и правоъгълник, представяне на произволен многоъгълник като съвкупност от предишните, окръжност и кръг, пресмятане на лица и дължини за изброените, обеми на прости тела – паралелепипед, призма, цилиндър, без повърхнините им. 
В часовете по български език да се наблегне върху правопис и елементарно познаване частите на речта и изречението. Да се изключи подробното навлизане в синтаксиса. Литературата да запознава с повече стойностни произведения, като се изключат трудно разбираемите. Да се запознаят учениците с основни литературни похвати без да се изпада в подробности.
Биологията трябва да запознава с животни и растения, навици и условия за развитие съответно, различаването им, запознаване с основни системи и органи – без подробности, клетъчен строеж– без подробности, работа с микроскоп. Запознаване с класификацията им без подробности.
Часовете по чужди езици не трябва да надвишават часовете по български език и литература по брой – 4 часа седмично. Освен това трябва да се преразгледат съществуващите курсове – много по-слаби са от бъгарските системи използвани преди 15 - 20 години.
Географията може да запознае учениците с основите – да даде понятие за физическите условия, климатичните особености, различните култури и държави по света без да се навлиза с подробности в климатология и икономически условия. 
Историята е фактология и интерпретация на фактите – да, но високият стил и огромното количество факти – например в сегашния курс 6-ти клас могат да отвратят и най-запалените по нея.
Часовете по физическа култура и спорт имат за цел да поддържат добро състояние на тялото и да научат децата да познават нуждите и възможностите му чрез игра, а не да създаваме спортисти с високи постижения! В тези часове трябва да е приятно, и за целта не са необходими нормативи и задължителното им покриване.
Естествено съм далеч от мисълта, че сам човек може да обхване всичко в подробности. За да се постигне всичко това е необходимо действащи преподаватели по дадения предмет да обсъдят и предложат по-конкретни действия.Но, че е необходима редукция на материала по всички предмети и нов поглед върху целите на образованието във всяка една от степените му съм абсолютно убеден.
Гореизложеното не трябва да е самоцелно. Смятам, че трябва да се свърже още при обсъждането, с мисълта за целите и резултатите на средното образование, защото както казах вече, то трябва да е минимум за всички ученици. Тъй като предлагам две различни по насоченост направления в тази степен, трябва да се обмисли тавана(максимума) на средното образование и да се свърже с пода (минимума) на висшето образование. Това се отнася най-вече за гимназии и техникуми като вид училища. Всяко едно висше училище може да предложи минимума знания които се изискват по дадена дисциплина (пакетно за няколко дисциплини) за определен тип специалности изучавани в него. Всички висши училища могат да обсъдят предложенията и да представят пакетно минимални изисквания към кандидат-студентите. Тези изисквания да станат държавни. Средните училища трябва да се съобразят с държавните изисквания и да ги осигурят най-малко в модулно обучение с предварително зададена насоченост. Всеки ученик може да избира даден модул по чиято програма да се обучава. Евентуално може да се създаде (по западен образец) точкова система чрез която да се определя модул по желание. По този начин ще се разтовари програмата до поносимо от учениците ниво и ще се даде възможност за по-добра подготовка съобразена с желанията и професионалната ориентация на учениците.
След като се съберат и обобщят предложенията за да се очертаят границите в които трябва да се вмести обучението до завършване на задължителния етап (средно образование), е необходимо отново да се разпредели учебния материал по всяки предмет поотделно така, че:
1. Да се намерят и изгладят границите между отделните етапи.
2. Да се осигурят достатъчно часове за затвърждаване на материала.
3. Сродните дисциплини да се подпомагат взаимно – еднакви или подобни понятия да се изучават едновременно. Например математични методи изучавани по физика и химия да бъдат навреме изучавани в часовете по математ ика.
Смятам също така, че е необходимо да се има впредвид следния факт:
Учениците в начален и основен етап на обучение трудно боравят с абстрактни (обобщени) понятия. Абстракции трябва внимателно да се въвеждат след достатъчно на брой конкретни понятия които позволяват да се обхване обобщението. Всяка абстракция изисква и различно по продължителност време за подготовка и осмисляне. 
Пример: Идеята за част от цяло в математиката се предлага в момента в курса за 5-ти клас като се смесват и поднасят за кратко време обикновени и десетични дроби. Според мен в този случай трябва да се отделят два, три месеца само за обикновени дроби и действията с тях, да се покажат отношения и пропорции и да се наблегне достатъчно върху тях – поне 10 часа упражнения преди да се предложи десетичния запис на дробните числа.
И като за финал мисля, че системата СОУ като начин на организация на учебния процес е показала своето отрицателно влияние върху учениците. Основен и среден етап на образование не трябва да споделят една и съща сграда Децата се учат и чрез подражание и действията на по-големите ученици се копират все повече от малките – тютюнопушене, алкохол, свободно поведение в недобрия смисъл и т.н