НОВОГОДИШНО

Надува свирки вятърът в комина,
къде ли се изгуби този сняг?
Но празнично е в стаята.И пак
пристига с песен Новата година.

И пак ще има дъхава погача,
кристални чаши – винена сълзица.
И много блясък ще разчупва здрача
край нежно посребрената елхица.

Къде ли се изгуби този сняг?
Навярно иде с Новата година.
Ще завали, ще побелее вън и пак
ще ни огрее старата камина.

Ще дойдат сурвакари, ще запеят,
а с тях и радостта ще влезе.
Една звезда за всеки ще изгрее,
една тъга за всеки ще залезе!

                                        /Лилия Димитрова/


POДИ СЕ БОГ

Роди се Бог!Славете Го!
Христос е тук! Срещнете Го!
Сторете Му в душите място!
Сърцата превърнете в ясли!

И направете Му поклон –
да влезе Той във всеки дом,
та дето мракът е витаел,
звездата Му да засияе!
 
                  /Архимандрит СЕРАФИМ (Алексиев)/

НА КОЛЕДА

Летете ,снежинки, и бийте камбани!
Че утре е Коледа – празник голям!
Белейте се вие, обширни поляни!
Светът да е бял, да е чист като храм!

Че в църква когато Христос занаднича
от Свойте икони към нашия свят,
да види земята на рай че прилича,
че сипе небето над нас благодат!

Летете, снежинки!Застилайте всичко –
и чувства небратски, и локви, и смет,
и болки, и скърби в сърцето самичко!
Да бъде днес бяло и радостно вред!

Да няма в дворовите купища кални!
Да няма в душите от злост ни следа!
Над скърби незнайни, над сълзи печални
да грей Витлеемската чудна звезда!
                                                                                                       
                    /Архимандрит СЕРАФИМ (Алексиев)/



РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

Когато цял свят тънеше във мрак,
най-светлата звезда изгря в небето!
Отчаяно от всичко, трепна пак
във радостно очакване сърцето!

И ангели запяха над света
възторжения химн: “Христос роди се!”
И мъдрост, и овчарска простота,
тъй всичко пред Смирения смири се!

От яслите под светлата звезда
изтече Извор и заля земята...
И дето пият чудната вода,
любов и мир избликват от сърцата!

                   /Архимандрит СЕРАФИМ (Алексиев)/



НОВАТА ГОДИНА

Безименна идвам.Вий дайте ми име!
И празна дохождам.Вий дайте в мен плод!
Такава ще бъда, каквато сами ме
изваете вие във своя живот.

Щастлива наричат ме Нова година
онез, що не знаят, че празен съм съд.
Аз пусто поле съм, което в градина
цветуща превръща единствен трудът.

От мен радост чакат онези, които
в съдбата измамна са вдали сърце.
Аз буен поток съм и в мойто корито
се крий златен пясък за смели ръце.

Аз взимам и давам.Въздигам и свалям.
Аз водя към Бога, към ада влека.
Аз чистя душите и в грях ги окалям.
Аз давя и къпя – чудата река.

Безименна идвам.Вий дайте ми име!
Безлика дохождам сред вас във света.
Такава ще бъда, каквато сами ме,
о, люде, отпратите към вечността.

                     /Архимандрит СЕРАФИМ (Алексиев)/

КЪМ ДОБРОТО

По земни раздруми
човекът се лута
най-често всред мрак и несрета.
Нашепва без думи
молитва нечута,
оплаква съдбата си клета.

А пътят е лесен,
макар и нагорен,
в борбата върховна със злото.
И този път тесен
и тъй отговорен
е светлият път към доброто!

                          /Монахиня Валентина